Л. Мъмфорд счита, че истинските корени на фашизма трябва да се търсят «в човешката душа, а не в икономиката». Пояснявайки мисълта си, той пише: «В прекомерната гордост, в насладата от жестокостта и невротичната дезинтеграция — в това, а не във Ваймарския договор или некомпетентността на Германската република лежи обяснението на фашизма» (155а-118).
Вилхелм Райх в «Масовата психология на фашизма», като не отрича ролята на икономическия фактор за появата на фашизма, прави опит да обясни изцяло неговия възход с психологически причини. Фашизмът е «изява на ирационалната структура на човека, моделиран от тълпата.»: «Садизмът произтича от носталгията на един незадоволен организъм» (161–176).
Доколкото фашизмът не може да се обясни с патологията на фюрера или с всеобщото оглупяване на нацията, ние няма да се занимаваме с такъв род чисто психологически определения. Същевременно обаче ще добавим, че без приноса на социалната психология, в това число и на споменатите автори, много неща във феномена фашизъм не могат цялостно да бъдат разбрани.
Би трябвало също да кажем, че във всички приведени по-горе определения и характеристики се съдържа част от истината. Те просто отразяват отделни страни на реалното политическо явление, наричано фашизъм. Защото фашизмът е едновременно и «масово движение», и «революция на дребната буржоазия», и отчаяна «борба на средните слоеве за самосъхранение», и «дясна революция», и «превантивна контрареволюция», в известен смисъл — дори идеологическа «шизофрения на нацията» и «епилептичен припадък» на цял един народ и пр.
Но нито едно от тях не разкрива най-дълбоката основа и специфичната същност на фашизма. Тази последната сравнително пълно беше изразена в дефиницията, коята VII конгрес на Коминтерна даде на фашизма, определяйки го като «открита терористична диктатурата на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите елементи на финансовия капитал» (33–29). Именно финансовият капитал е този, който стои в основите на фашизма и определя неговата програма. Без присъствието на финансовия капитал фашизмът би загубил своята природа, политическата същност и съдържание. Без финансовия капитал фашизмът изобщо не би могъл да се превърне в общонационално движение и да завладее държавната власт. Не е случайно, че фашизмът възниква в епохата на империализма, в условията на една дълбока социална криза, която заплашва самото съществуване на капиталистическата система. Историята познава и други масови движения на дребната буржоазия, които са могли да родят бонапартизъм, но не и фашизъм.
Няма никакво значение обстоятелството, че фашизмът започва като бунт на средните слоеве, на дребната буржоазия срещу чудовищния натиск на социалната криза (безработицата, инфлацията, данъчното бреме и пр.); няма значение и фактът, че многобройната маса на участниците във фашисткото движение субективно съвсем не се включва, за да служи на финансовия капитал, да изпълнява ролята на негов агент и пазач. Но обективно по силата на историческите условия при империализма съществуват две основни фигури, които могат да решават големите проблеми на епохата: финансовият капитал и пролетариатът.
Затова социалната криза по принцип може да се разреши или в пролетарска революция, или във фашистка диктатура. Тази последната представлява именно решението на финансовият капитал.
Дребната буржоазия въпреки своята многочисленост не може да даде свое решение на проблемите, които повдигат социалната криза. За това тя не притежава нито финансова мощ на едрия капитал, на монополите в тръстовете, нито отчаяната решимост и революционна енергия на пролетариата.
Поради същата причина всяко масово движение, излизащо от нейната среда, всеки неин бунт или революция с течение на времето по необходимост минава под идейното ръководство на едната от двете основни фигури.
Интересно е да се проследи как социалното познание за фашизма се движи от явлението към същността. Отначало се хвърля на очи социалният състав на фашисткото движение — дребната буржоазия като главен елемент в масовата социална база на фашизма. Самото явление обаче още не е развито напълно. Тогава именно възниква определението на фашизма като революция на дребната буржоазия.
По-късно, когато фашисткото движение насочва своите удари срещу левите и пролетарските партии и организации — комунистическите, социалистическите и социалдемократическите партии, независимите профсъюзи на пролетариата, техните масови събрания, стачки, демонстрации, — тогава се разкрива контрареволюционното му съдържание. Фашисткото движение се разкрива чрез действията си. Става очевидна неговата контрареволюционна природа. Това изглижда най-същественото. На този етап се появяват новите определения на фашизма като «дясна революция», «реакционна революция», «въоръжена контрареволюция», «превантивна контрареволюция».