По-късно, когато фашисткото движение завладява държавната машина и установява свое единовластие по пътя на насилственото унищожаване на всички други политически партии и организации (леви и десни); когато премахва институциите на либералната демокрация, гражданските и политическите свободи на личността — става възможно да се постави въпросът: на кого всъщност служи фашистката диктатурата? Доколкото дребната буржоазия сама по себе си, по силата на своята социална природа и социални интереси не може да роди толкова реакция, толкова реакционна енергия, да бъде носител на такава сгъстена контрареволюция, този въпрос става съвсем основателен.
И тук именно се очертава фигурата на финансовия капитал, който при кризисната ситуация наистина се нуждае от такава форма на държавна власт, но който през цялото време остава в сянка, скрит зад външната видимост на фашистката система.
Някъде на този етап на проникването в социалната природа на фашизма се ражда и коминтерновското определение за него като власт на най-реакционните, най-шовинистичните и най-агресивните елементи на империалистическата буржоазия.
Определението на фашизма, дадено в доклада на Г. Димитров пред VII конгрес на Коминтерна през 1935г., и днес си остава най-дълбокото проникване в социалнокласовата природа на това явление. Поради това и днес, когато марксистките изследователи се насочват към изясняването на едни или други проблеми от историята, социологията, социалната психология на фашизма или пък на някакви още по-частни проблеми от неговата практика, като пропагандата, системата на терора, концентрационните лагери и пр., неизменно се позовават на това определение и в една или друга степен го използуват като отправна точка на научния анализ.
Същевременно обаче би било неправилно да се мисли, че коминтерновското определение обхваща и изчерпва всички съществени черти на фашизма. В него липсва специфичната политическа система на фашизма, своеобразната форма на диктатура, без които никога не бихме могли да обясним демоничната сила на фашистките държави, разпалили най-кръвопролитната световна война, достигнали чудовищни мащаби на терора и престъпленията срещу човечеството, за които няма прецеденти в историята.
Вярно е, че фашизмът е преди всичко власт, диктатура на финансовия капитал — и това е най-същественото от социално-класовата му характеристика, — но вярно е също така, че във всяка съвременна високоразвита капиталистическа страна държавната власт представлява власт на финансовия капитал със съответните ограничения на демокрацията, гражданските и политическите свободи и пр. Това се отнася в еднаква степен за всички развити капиталистически държави в съвременния свят. Никой обаче въз основа на това не би си позволил да твърди, че в тези страни съществува фашизъм или че формата на държавната власт е фашистка диктатурата.
Точно това показва, че определението на фашизма като власт, диктатура на финансовия капитал, макар да изтъква най-същественото в съдържанието на това понятие, не изчерпва цялата му същност. То трябва да се допълни със специфичната политическа система, със своеобразната форма на диктатура, в която изкристализирва властта на финансовия капитал при неповторимите условия на всеобщата социална криза между двете световни войни. Тук не само класовото съдържание, но и формата, която то приема, е съществена черта на явлението. Двете в тяхното органическо единство изразяват специфичната същност на фашизма.
Отсъствието на този «формален» момент в определението на Коминтерна стана причина някои автори да го елиминират изцяло, да се впускат само в изучаване на политическите структури, без да държат сметка за тяхното реално съдържание. Други пък, останали догматично верни на това определение, счетоха, че то изчерпва цялата истина за същността на фашизма и че по този въпрос няма какво повече да се каже. Те обикновено се задоволяваха с неговото преповтаряне, без да са в състояние да го прилагат творчески в конкретния социологически анализ на изучаваното явление.
Отсъствието на «формалния» момент в коминтерновското определение е малко странно, защото всички видни дейци на Комитерна са се занимавали сериозно с тази страна на фашизма.
Както ще видим в по-нататъшното изложение, още на Лайпцигския процес Г.Димитров отделя специално внимание на политическата структура на нацистката държава, на нейния тоталитарен характер. П.Толиати в своите «Лекции за фашизма», правейки детайлизиран анализ на архитектониката на фашистката система в Италия, вижда специфичната и същност именно в тоталитаризма. Върху тази особеност на фашистката диктатурата в една или друга степен обръщат внимание също Е.Телман, Л.Лонго, В.Пик и др. Именно чрез нея те се опитват да обясняват едни или други явления в политическия живот на тези държави, които вън от цялостния контекст на системата биха изглеждали странни и непонятни.