Фактически още с идването си на власт фашизмът унищожава всички политически партии и масови организации, както пролетарските, така и буржоазните, и установява пълен политически монопол на фашистката партия. Това съответствува не само на историческите факти, които в случая са най-важният аргумент, но и на концепцията на фашистките вождове, изложена в десетки официални документи и трудове. Ето как например е представен този момент в наша енциклопедия под термина «фашизъм». «Държавният апарат на Германия беше бързо фашизиран: буржоазнодемократичните свободи бяха ликвидирани. Беше установен режим на политически терор. Хитлеристите зверски смазаха работническото движение, забраниха ГКП, СД партия, разпуснаха всички работнически организации» (8–556). По-нататък се обяснява как нацистите успели идиологически да «развратят дребната буржоазия и значителна част от трудещите се с расистката идеология». А за това, че още към средата на 1933г. бяха разпуснати традиционните буржоазни партии — Националната партия, Баварската партия, Католическата партия на центъра, Националната партия и пр., както и всички младежки и спортни организации, гравитиращи около тях, — за това не се споменава нищо, както и за установяването на еднопартийна система като първа и унай-важнат стъпка към изграждането на фашистката държава.
Очевидно този начин на манипулиране с историческите факти излиза от опростената представа, че щом фашизмът е дефиниран като диктатура на империалистическата буржоазия, той не може да унищожава буржоазните партии, или ако въпреки тази «логика» ги е унищожил в една или друга страна, това е случайност, която може да се елиминира. Но тази «случайност» се прояви в класическите фашистки държави (Германия, Италия и Испания), а като тенденция, без да може напълно да се реализира, тя съществуваше във всички останали неофашистки или профашистки държави. Нещо повече, само онези страни можаха да построят завършена фашистка държава, които установиха еднопартийна система.
При това установяването на еднопартийната система на фашизма дори не навсякъде започна с унищожаването на комунистическата партия и другите пролетарски организации. В Италия например първа попадна под ударите на фашизма Народната партия — партията на дребната и средната буржоазия. «Преди всичко фашизмът се сблъсква с Народната партия — пише П.Толиати в 1935г. Народната партия се оказа първият враг, против който той трябваше да насочи ударите си. Министрите от тази партия заседават в правителството и открито излизат в опозиция. После фашизмът трябваше да съкруши другите възникнали по-рано групи и партии, които заеха враждебна позиция по отношение на него. Тези групи и партии имаха здрава опора сред дребната и средна буржоазия, особено пострадали от първите мероприятия на фашизма, насочени към ускоряване на процеса на концентрация, разоряване на дребните собственици, усилване на данъчния гнет върху дребното селячество и т.н.» (116–43).
На друго място в своите знаменити «Лекции за фашизма» П.Толиати обяснява защо е така: «Преди всичко фашистката партия се нахвърля на онези партии, чиято масова база е сходна с първоначалната масова база на фашизма. Така върху Народната партия фашизмът се стоварва по-рано, отколкото върху комунистическата. Пита се: защо? Борбата срещу Народната и Реформистката партия се води в онзи период по-яростно, отколкото против нас, защото масовата база на тези партии е сходна с първоначалната масова база на фашизма. Тя се състои главно от дребната и средната буржоазия, от селячеството — с една дума, от същите онези слоеве, които фашизма разчиташе да обедини в своите редове, за да стане масова партия.
Програмата за разрушаване на другите партии — продължава той — придобива все по-широко практическо осъществяване и в края на краищата завършва с приемането на законите от 1925–1926г., поставили всички предишни политически партии извън закона. Но работата не се ограничава с това. Фашизмът разгръща настъпление с цел да унищожи организацията, която в довоенния период беше единствената обединена организация на италианската буржоазия — масонството» (116–61).
В Германия нещата протекоха по друг начин. Тук изграждането на еднопартийна система на фашизма започна с унищожението на на комунистическата партия по понятни причини. Тя е най-боевата партия и най-лесно може да организира борбата на военни начала. Но започвайки с най-опасния си противник, фашзмът не спира, докато не ликвидира последната буржоазна партия.
Официалните документи свидетелствуват за това.