Выбрать главу

След унищожаването на всички и всякакви политически партии и масови организации в Германия — процес, който трае до лятото на 1933г. — на 14 юли същата година националсоциалистическото правителство издава закон, който изрично потвърждава пълния политически монопол на НСДАП. Той забранява възстановяването на разпуснатите политически партии и създаването на нови: «Националсоциалистическата германска работническа партия е единствената политическа партия в Германия. Всяко лице, което се опитва да запази организационната структура на другите политически партии или да създаде нова политическа партия, ще бъде наказано с каторжен труд до три години или ще бъде осъдено на тъмничен затвор от шест месеца до три години или, ако законът не предвижда по-тежко наказание в съответствие с другите правила» (89–26).

Що се отнася до масовите организации, то правото на съществуване имат само онези, които са създадени от нацистката партия, приемат нейната програма и устав и работят под неин контрол. Никаква друга организация не може да съществува. В едно партийно ръководство по този въпрос е казано следното: «Могат да съществуват в Германия само онези организации, които са верни на принципите на фюрерството и на националсоциалистическото разбиране за държавата и народа в националсоциалистическия смисъл на тази дума, онези, които влизат като съставна част в партията, сформирани са от партията и се намират под нейното наблюдение и ще останат такива и в бъдеще». По-нататък в ръководството се подчертава: «Всички останали, които искат да бъдат организирани самостоятелно, трябва да се преследват като чужди елементи и са длъжни или да се приспособят към партията, или да изчезнат от обществения живот» (84–570).

Очевидно тук не може да има никакво съмнение в монополистичния стремеж на НСДАП, в нейната твърда решимост да установи еднопартийна система.

От показанията на Гьоринг на Нюрнбергския процес също би могло ясно да се види, че нацистите тръгват с ясно определена цел да създадат еднопартийна система, като унищожат всички политически партии. Те знаят, че без унищожаването на политическите партии не могат да изкоренят опозизията и да установят абсолютен монопол на своята партия над целия държавен и обществен живот — не могат да установят тоталитарна фашистка система.

«Джексън. След като вие дойдохте на власт, вие, за да задържите властта, забранихте всякакви опозиционни партии.

Гьоринг. Ние считахме за необходимо да не допускаме занапред съществуването на опозиция.

Джексън. Вие също така проповядвахте теорията за това, че трябва да се унищожат всички лица, опозиционно настроени по отношение на нацистката партия, за да не могат да създадат опозиционна партия?

Гьоринг. Доколкото опозицията в някаква форма сериозно пречеше на нашата работа, от само себе си се разбира, че опозиционността на тези лица не може да бъде търпима (88–15).»

Английският обвинител Шоукрос в речта си на Нюрнбергския процес също обръща внимание на ликвидацията на другите политически партии като главно средство за изкореняване на опозицията и установяване контрол над държавата. «… Тоталитарното правителство не търпи никаква опозиция. Целта оправдава всякакви средства, а непосредствена цел е било, като не се съобразява с нищо, да достигне пълен контрол над Германската държава.

Кое е пречело на това през 1933 година?

Първо, членовете на другите политически партии; второ, демократическата избирателна система и обществените събрания, организацията на работниците в професионалните съюзи; трето, моралните устои на германския народ и църквата, които го възпитаваха.

Затова нацистите съвсем съзнателно започнаха да унищожават тази опозиция: първата група — затваряйки в затвора и подхвърляйки на терор своите противници; втората — обявявайки незаконни всички елементи на търпимост и либерализъм, посавяйки извън закона професионалните съюзи и опозиционните партии; превръщайки демократичните събрания във фарс и вземайки под свой контрол провеждането на изборите; третата — чрез систематично третиране и преследване на религията, замяната на християнската етика с поклонение към фюрера, превърнат в кумир, с култа на кръвта и въвеждането на суров контрол над образованието и младежта» (90–59 и 60).

Не е трудно да се установи, че между многобройните мерки, взети от нацистите, които Шоукрос изброява, първата и най-важната е установяването на едноеднопартийна система. Това е ключова мярка, от която понататък зависят всички останали мероприятия.

Нацистката върхушка има ясна представа за значението на еднопартийна система в структурата на режима. Затова на всяко искане да се ликвидира еднопартийната система и да се възстанови традиционната буржоазна демокрация с присъщата и многопартийност тя гледа като на пряко посегателство върху основите и сигурността на държавата. Такива искания се наказват най-жестоко и безпощадно като противонародни и противодържавни прояви, защото една терористична диктатура не може да бъде трайна, освен като се опира на еднопартийната система.