Социалдемократичният печат дори иска да бъде призната и оценена заслугата на тяхната партия за идването на Хитлер на власт. «Вие — пише „Форвертс“, обръщайки се към Хитлер в броя си от 2 февруари 1933г. — ни наричате ноемврийски престъпници, но бихте ли могли вие, човекът от работническото съсловие (?!), без нас да станете райхсканцлер? Именно социалдемокрацията даде на работниците равноправие и уважение. Само благодарение на нас вие, Адолф Хитлер, можете да станете райхсканцлер» (103–93).
Водачите на нацисткия режим решават да използуват тези илюзии на десните социалдемократически вождове, за да приспят световното обществено мнение, което е потресено от масовия характер на терора. Хитлер им предлага, като използуват своите международни връзки, да помогнат за премахването на «недоразуменията» около репресиите в Германия. Социалдемократическите лидери приемат това предложение и изпращат свой представител в чужбина, който да въздействува на международната социалдемократическа преса да прекрати критиката срещу националсоциалистическото правителство. И в копенхагенския в. «Политикси» веднага се появява статия от социалдемократа Херц, в която е писано дословно: «Лъжливите съобщения за националсоциалистически терор, които се появяват в чуждите вестници, могат само да навредят на германската демокрация. Аз заявявам с готовност, както вече направи лидерът на социалдемократическата партия Велс, че ние, германските социалдемократи, считаме лъжливите съобщения за престъпления на националсоциалистите за вредни» (58–270 и 271).
Ръководството на ГСДП отива и по-далеч. Докато Бюрото на Втория интернационал осъжда националсоциалистическия терор, немският представител в този международен форум Ото Велс демонстративно го напуска и ръководството на социалдемокрацията официално обявява за излизането на своята партия от Втория интернационал. «Лидерите на ГСДП отклоняват също така предложението на цялата фракция организирано да напуснат Райхстага и с това да осъдят действията на фашисткото правителство. По разпореждане на Велс социалдемократическите депутати, които не били още арестувани от хитлеровци, се явили на 17 май 1933 на заседанието на Райхстага и гласували за предложената от нацистите реваншистка резолюция по външната политика» (103 97 и 98).
За да се нагоди към режима и за да запази своята партия от разгром, ръководството на социалдемокрацията започва да изключва масово отделни членове и организации, които се обявяват против терора и искат партията да започне организирана борба. В числото на изключените от СД партия се оказва цялата берлинска организация на социалдемократическата младеж. През април 1933г. се провежда конференция, която избира ново ръководство на партията, като същевременно изключва всички онези лидери, които са емигрирали в чужбина и оттам разобличават терора на нацисткия режим. В своето предателско поведение ГСДП стига дотам, че започва да изключва членовете си от «неарийски произход» и гласува резолюции, в които осъжда като клеветнически твърденията за съществуването на националсоциалистически терор. И това става в същото време, когато в концентрационните лагери и затворите са хвърлени десетки хиляди социалдемократи.
Но и това не е в състояние да спаси ГСДП. На 10 май 1933г. нацисткото правителство издава разпореждане, съгласно което цялото имущество на ГСДП и подчинените и организации се конфискува. На 22 юни 1933г. социалдемократическата партия е обявена за «враждебна на народа и държавата» (151–129) и въз основа на декрета от 28 февруари 1933г. е разпусната: забранява и се да води пропаганда, да организира събрания, да издава свои вестници и списания. По-късно министърът на вътрешните работи Фрик със специално разпореждане (от 7 юли 1933г.) обявява пълномощията на социалдемократическите депутати за недействителни и с това ГСДП е окончателно ликвидирана като политическа партия. Заключителният акорд на трагедията е даден от «Кьолнски вестник»: «Социалдемократическата партия не заслужава по-друго отношение, отколкото комунистическата» (84).