Още в началото на нацисткото господство терорът над политическите и идеологическите противници на режима беше поверена не на държавната полиция, както би следвало да бъде при нормални условия в една традиционна буржоазна демокразия, а на СС и СА в качеството им на партийна войска и частна полиция на НСДАП. Точно това правеше терора особено жесток, масов и безпощаден. Защото в качеството си на полиция СА и СС действуваха с вдъхновение, с дълбока политическа убеденост в необходимостта от терор. За разлика от държавната полиция тези партийни палачи не гледаха на терора като на служебно задължение, а като на триумф на своята нацистка партия, която им даваше и обещаваше всякакви материални и политически облаги в близкото бъдеще. Така към материалната заинтересованост се прибавя и страшният идеологически фанатизъм, който винаги е бил дълбоко присъщ на членовете на националсоциалистическата партия.
Охраната на концентрационните лагери, в които бяха затворени политическите и идеологически противници на националсоциализма, също се поддържаше не от държавната полиция, а от СА и СС. Те запазиха тези си функции до последните дни на германския фашизъм. С това собствено се обяснявя защо и как ръководителите на Третия райх успяха за сравнително дълъг период да запазят в тайна страшните престъпления в концентрационните лагери, поне за германското население, пред което те бяха представяни като трудови лагери или лагери за военнопленници. Не случайно Хес в някакво писмо беше споделял, че войските СС са най-подходящи за изпълнението на важни държавни задачи, понеже са възпитани по-добре от другите части в духа на националсоциалистическата идеология.
Това са типични случаи, когато партийни формации изпълняват държавни функции.
Такива функции изпълняват и «чисто» партийните органи на НСДАП, особено на равнището на угаулайтеритет, където най-ясно се пресичат държавните с партийните задачи. Един типичен пример: на 27 март 1942г. Заукел, гаулайтер Тюрингия, е назначен генерален пълномощник по използуването на работната сила, задача, чисто държавна. Със съгласието на партийната канцелария той от своя страна назначава другите гаулайтери за пълномощници по използуването на работната сила в поверената им гау (област). Тяхната задача е формулирана от Заукел така: «Обезпечаване на непрекъснато взаимодействие на всички държавни, партийни, военни и стопански инстанции за достигане на максимален ефект в областта на използуването на работната сила» (89–700).
По време на войната гаулайтерите стават пълномощници по отбраната на страната и отговарят за координацията на военната икономика. Със специален декрет от 1 септември 1939г. шестнадесет гаулайтери са назначени за имперски пълномощници по отбраната на страната. По-късно във връзка с необходимостта от по-нататъшна мобилизация на военните резерви гаулайтерите изпълняват все повече и повече държавне функции. По същество всяка гау става област за отбрана на империята и всеки гаулайтер става комисар на тази област (89–696). Районните власти, осъществяващи контрол над цените, също са под ръководството на гаулайтера като имперски комисар по отбраната. Гаулайтерите се занимават също с разквартируването на войските и евакуацията на населението в случай, че съюзническите войски нахлуят на територията на неговата гау. Когато неблагоприятният ход на войната изчерпва последните резерви на Германия, тя прибягва до услугите на фолксщурма. Тогава гаулайтерите стават главнокомандуващи на фолксщурма (народното опълчение) в тяхната област.
От тази гледна точка симптоматично е също сътрудничеството между блоклайтерите (най-низшите партийни функционери) и полицейските власти. «Организационната книга» на Германската националсоциалистическа работническа партия задължава блоклайтера посредством ортсгрупенлайтера постоянно да информира държавните власти за разпространителите на «вредни слухове». «Блоклайтерът е длъжен да разкрива всички онези, които разпространяват вредни слухове, и да докладва на ортсгрупенлайтера (районния партиен ръководител — Ж.Ж.), за да може той по съответен начин да съобщава на държавните власти» (89–700).
Подобни образци на прехвърляне на държавни функции върху партийни формации ни дава и италианският фашизъм. След 1923г. е учредена фашистка милиция, партийна милиция, която се издържа с държавни средства и изпълнява функциите на държавна полиция (2–50).