Това е най-пряката форма на срастване на държавния и партийния апарат на фашизма. Тя произтича от дълбокото родство между някои институции на фашистката партия и държавата, понеже фашистката партия, стремяща се към монополна власт, се самоизгражда с оглед управлението на държавата. Още преди идването си на власт нацистката партия създава своя частна полиция в лицето на СС и частна армия, представена от СА. Както бе вече показано, в първите години СС и СА в качеството си на партийни формации изпълняват държавни функции: те упражняват терора срещу «враговете на народа и държавата», осъществяват превантивни арести, разтурят другите партии, охраняват концентрационните лагери и пр.
През следващите години обаче, когато нацисткият режим напълно се стабилизира, а «партията стана държава», по думите на Хитлер (84–579), те трябваше да бъдат обединени с държавната полиция. Това се изискваше не само от единството на задачите, но и от органически присъщата на режима нужда от все по-голяма и по-голяма концентрация и централизация на властта.
«Този процес получи завършека си в секретната заповед на Хитлер от 17 август 1938г., когато, обяснявайки причините, поради които на 17 юни 1936г. е обединил длъжностите началник на германската полиция и райхсфюрер на СС, Хитлер посочва: „Посредством назначаването на райхсфюрера на СС и началника на германската полиция при Министерството на вътрешните работи на 17 юни 1936г. („Райхсгезетцблат“, част 1, стр. 487) аз създадох основа за обединяването и реорганизацията на германската полиция.
Посредством това мероприятие щутценщафелен (т.е. отредите СС) на националсоциалистите, които се намират под ръководството на райхсфюрера СС и началника на германската полиция, встъпиха в тясна връзка с германската полиция“ (89–703). Всъщност това обединяване започва значително по-рано. Още през март 1933г. 50 000 СА и СС — войници са придадени на държавната полиция в качеството им на „спомагателна полиция“ (151–121).
Подобен род обединяване на партийни и държавни формации е налице и в случая със СА, които по начало възникват като партийна армия на НСДАП много преди идването и на власт. Чрез тях нацистката партия контролира и владее улицата. През 1934г. те се разрастват неимоверно много и достигат цифрата 4,5 милиона. Висшите офицери на СА — Рьом, Хайнест, Ширети, К.Ернст и пр. — искат да превърнат тази партийна армия в държавна, като сами станат нейни командири, подобно на това, което политическите ръководители на партията са едновремено и държавни ръководители. Това обаче заплашва всевластието на политическите ръководители, които вече чувствуват урозата от тази 4,5-милионна армия.
Това съперничество между политическите водачи на нацистката партия (Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Химлер и пр.), от една страна, и на военните и командири (Рьом, Хайнест, Карл Ернст и пр.), от друга, става причина за събитията от 30 юни 1934г. Тогава политическите ръководители вероломно ликвидираха военните командири и сведоха ролята на СА до второстепенна сила. От този момент започва залезът на СА, чиято численост към 1940г. е сведена до милион и половина.
През периода на войната, макар формално да представлява още партийна армия (защото истинска партийна армия след 30 юни 1934г. са отрядите СС), тя фактически се слива с редовната армия. СА воюва при еднакви условия с редовната държавна армия, минава под командуването на генералите от вермахта, без да ползува особени предимства и привилегии. Тайното списание „Ди Лаге“, издавано от Гьобелс, съобщава, че „през есента на 1944г. броят на отредите СА възлиза по това време на 1,7 милиона души. От тях 1,2 милиони били призовани в армията“ (75–18).
Още по ярък пример за подобно обединяване срещаме при СД и гестапо. СД възниква първоначално като е секретна служба на СС, а след 4 юни 1934г. и на цялата нацистка партия, докато гестапо представлява държавен орган — това са „многобройни подразделения на политическата полиция на отделните германски федерални държави, обединени под личното командуване на Хитлер, и то с подкрепата на Гьоринг“ (111–25). За пръв път СД и гестапо се обединени на 26 юни 1936г. с назначаването на Хайдрих на поста началник на полицията за сигурност, която включва гестапо и криминалната полиция. Дотогава Хайдрих е началник само на СД, т.е. на партийната служба за сигурност.
„Това обединяване на полицията за сигурност (която беше държавен орган) със СД партийната организация под ръководството на Хайдрих бе оформено с указ от 27 септември 1937г., по силата на който различните държавни и партийни органи, подчинени на Хайдрих като началник на полицията за сигурността и на СД, бяха обединени административно в едно цяло — Главното имперско управление за сигурност (РСХА), което стана едно от главните управления на СС, подведомствени на Химлер като райхсфюрер на СС, и същевременно предсавляваше отдел при Министерството на вътрешните работи под ведомството на Химлер като началник на германската полиция“ (111–25 и 26).