Фашистката държава може да не се ръководи от расизма и антисемитизма, както бе с италианския и някои други разновидности на фашизма — това не е задължително, — но тя трябва да мрази разнообразието на възгледите и търпимостта на либерализма като идеология. Без това тя не може да съществува.
Като подчертава изрично необходимостта от нетърпимост в областта на идеологията, Хитлер заявява: «Като идеология (става дума за националсоциализма — Ж.Ж.), ако не иска да унищожи сама себе си, тя е принудена уда бъде нетолерантнат, тоест да застъпва и прокарва при всички обстоятелства правотата на своите възгледи, а с това и на своите наредби.
… някои хора днес не искат да разберат необходимостта от националсоциалистическата нетърпимост, която обаче в действителност сочи нейното самоуверено съзнание за отговорност» (128–268).
За да установи свой абсолютен идеологически монопол в държавата, фашистката партия провежда цяла редица мероприятия: упървот, с унищожаването на другите партии и организации, тя унищожава и техните идеологии; увторот, взема под свой контрол всички държавни и обществени средства за пропаганда (преса, радио, кино, театър, книгоиздаване, публични събрания); утретот, впряга пропагандата в разпространяване на фашистката идеология с всички средства и по всички възможни начини; учетвъртот, установява свой контрол над цялата образователна система от началното училище до последния курс на висшето учебно заведение, като преустройва напълно в духа на своята идеология учебните програми, Мусолини: «Училището никога няма да бъде достатъчно фашистко, когато се отнася за фашизма, аз обичам крайностите!… Възпитанието на детето се осъществява чрез книгата и пушката.» (155–156). Нека припомним думите на Дж. Ботай за ролята на училището при възпитаване на младежта във фашистки дух: «Училището е една политическа и обществена служба… При фашиския строй училищната възраст и политическата съвпадат… Училището, италианската младеж на ликторите и университетската фашистка младеж формират един-единен инструмент на фашисткото възпитание» (155–156); упетот, посредством политически мерки налага една идеологическа изолация на страната, за да няма възможност да проникват други идеологии.
Все с цел да се ликвидира всякаква друга идеология и установи абсолютен монопол на своята идеология и държавата, фашистката партия със съдействието на масовите казионни организации провежда широка кампания за унищожаване на прогресивната и демократичната литература, за инкриминиране на онези демократични национални традиции в културата, които противоречат на тоталитарния дух на фашизма. В борбата за пълен идеологически монопол фашистката партия отива още по-далеч. Тя разпуска всички религиозни организации, дори най-невинните, най-далеч стоящите от политиката, доколкото всяка организация съдържа в себе си потенциална възможност при определени условия да стане носител на някаква идеология или поне на възгледи, различни от тези на фашистката партия. В документ от септември 1934г. тази линия е изразена особено категорично: «Предвид на това, че имперското партийно ръководство чрез отдел „Култура“ все повече и непосредствено се занимава с всички културни проблеми и с онези, които засягат отношенията между църквата и държавата — задачи, които по-рано бяха поръчани на съюза на немските католици, сега в интерес на по-голямата координация се предават на имперското партийно ръководство.
Бившият вицеканцлер фон Папен, който до този момент е бил ръководител на съюза на немските католици, заяви по повод на разпускането на тази организация, че разпускането беше осъществено по негово предложение предвид на онази позиция, която заема националсоциалистическата държава по отношение на католическата църква, за която нееднократно говори самият фюрер и канцлер.» (84–661).
До каква степен са важни стремежите на фашистката партия към монополизъм в идеологията, може да се съди по това, че тя се отнася враждебно дори към християнството. Особена омраза към християнството изпитва Хитлер. В тесен кръг във вилата си в Оберзалцберг той споделя: «Ние изобщо имаме нещастието да притежаваме погрешна религия. Защо нямаме тази на японците, която разглежда жертвата за родината като най-висшето? И мохамеданската религия би била много по-подходяща за нас, отколкото именно християнството с неговата отпусната търпимост.» (171–110). Партийното ръководство на НСДАП организира системна борба против католическата църква. В секретен документ на партийната канцелария от юни 1941г. М.Борман пише: «Следва все повече и повече да се изолира народът от църквата и нейните органи — пасторите… Никога повече не може да се отстъпва влиянието върху народа и неговото ръковидство на църквата. Това влияние трябва да бъде унищожено изцяло и завинаги. Само имперското правителство и по негово указание партията, нейните съставни части и близките до нея организации имат правото да ръководят народа» (90–320).