За да може да осъществи това ръководство, тя придобива и съответната строго централизирана организационна форма, където отделният член е сведен до положението на войник в партията, който трябва безпрекословно да изпълнява заповедите на погорната партийна инстанция. «Основа на партийната организацияе принципът на водачеството» — се казва в устава. — Членството в НСДАП изисква пълно подчиняване на личните интереси на интересите на фашистката партия. Програмата за партийния член е «догма», в която той не може да се съмнява или да я критикува; влизайки в партията, той я приема безусловно и работи за нея. «Тази програма — се казва в устава — трябва да бъде твоя догма. Тя изисква пълно подчиняване на националсоциалистическото движение… Право е това, което служи на това движение и по такъв начин на Германия» (89–25). И пак в устава е казано: «Фюрерът създаде Националсоциалистическата германска работническа партия. Той я изпълни със своя дух и със своята воля и с нейна помощ на 30 януари 1933г. завзе властта над държавата. Волята на фюрера е върховна в партията» (89–28).
Всичко в нацистката партия е съобразено с предназначението и да стане школа за подчинение. В нея най-висока партийна добродетел е подчинението и безусловното изпълнение на заповедите на съответния фюрер. Предаността към партията, изразяваща се в безпрекословно изпълнение на заповедите, е основното качество при издигането на партийните кадри. «Само човек, който е преминал школата на подчинение в партията има право да заема висши ръководни постове. На нас ни са нужни само такива ръководители, които са се издигнали от низините. Всеки политически ръководител, който не отговаря на тези принципи, трябва да бъде отстранен от длъжност или да бъде назначен на низшия пост на блоклайтера или целенлайтера за допълнително обучение» (89–19).
Наистина националсоциалистическата партия формално се изгражда на принципа на доброволността. В нея партийният член влиза без принуждение и това изрично е вписано в устава. Но като се съединява с държавата и става казионна формация, от която зависи съдбата на отделния гражданин, партията раздава права, служби и привилегии, с което потъпква по същество този принцип. Обстоятелството, че в националсоциалистическата държава чиновник може да стане само който членува в партията, принуждава маса хора да влязат в нея, а които са влезли, да не смеят да я напускат. Особено опасно е изключването от партията. То е по-страшно от оставането извън нея. Безпартийният в известен смисъл е по-добре от изключения от фашистката партия. Поради тясната връзка между партията и държавата «изключването от партията е било равносилно на загубване на средствата за съществуване с всички произтичащи оттука последствия» (89–392).
Чиновниците, членумащи в партията, специално са подложени на двоен натиск: от една страна, от партийния апарат, а, от друга — от техните административни началници, също партийни членове, поддържащи най-тясна връзка с ръководителите на фашистката партия. «Върху чиновниците, членуващи в партията, се упражнява още допълнителен натиск от страна на висшестоящите учреждения и министерства, което също е било оръдие за принуждение, заставящо чиновниците да работят в партията — четем в съветското издание на материалите от Нюрнбергския процес. — Ако чиновникът се откаже, той трябва да мисли, че това ще има за него печални последствия. Той трябва да се опасява от това, че неговите висшестоящи началници ще му налощат дисциплинарно наказание, а това ще доведе до загубването на заплатата.
Ако той искал да избегне тази опасност и напуснел редовете на партията, то все едно загубвал правото на съществуване» (89–392).