Всеки ръководител си има свой апарат — лайтунг. В апарата на гаулайтерите и крайслайтерите съществуват отделите: организационен, пропаганда, учебен, кадри и оперативен. Всички сътрудници на отделите работят на заплата. В състава на апарата влиза и касиер, който обаче не е подчинен на отговорните партийни работници, а директно на главния касиер на партията.
В националсоциалистическата партия се привличат на работа като «почетни работници» голямо количество специалисти. Това са предимно юристи, лекари, педагози. Те се третират като почетни работници, понеже работят на обществени начала, т.е. не получават някакво възнаграждение за извършената от тях работа в полза на партията. Тяхното число според данните, приведени на Нюрнбергския процес, възлиза на около 140 хиляди души (89–394).
Всяка партийна инстанция има своите права и задължения. Тъкмо в правата и задълженията на различните инстанции на партийната пирамида най-добре проличава бюрократическият характер на фашистката партия, след като тя се е сродила с държавата.
За фюрера в устава е казано: «Фюрерът назначава следващите политически ръководители: райхслайтерите и всички политически ръководители, включително имперските ръководители на женския съюз» (89–9). Фюрерът има само права, няма задължения.
Райхслайтерите по низходяща линия са следващото стъпало в партийната йерархия. Те вече имат не само права, но и задължения: назначават се от фюрера и са му лично подчинени. Тяхната власт в партията и държавата обаче е огромна. В «Партийния алманах» ролята им е определена по следния начин: «В имперското ръководство се събират всички нишки на организацията на германския народ и германската държава» (89–9).
В устава на НСДАП за райхслайтерите и техните задачи е казано: «Структурата на имперскато ръководство е такава, че системата, свързваща първичните партийни организации с ръководството, дава възможност да се получат сведения за най-дребните слабости и изменения в настроенията на народа».
Друга много важна задача на имперското ръководство е обезпечаването на необходимия подбор на ръководителите. Задача на имперското ръководство е също така внедряването и прокарването с пълна енергия на националсоциалистическата идеология във всички области на живота (89–11).
Американският обвинител Стори счита, че «апаратът на райхслайтера е осигурявал превъзходна координация в работата на партийния и държавния апарат» (89–0).
Гаулайтерът, който е следващата инстанция след имперското ръководство, не е подчинен на райхслайтерите, а директно на фюрера. За него в «Организационната книга на НСДАП» е отбелязано: «Гаулайтерът непосредствено е подчинен на фюрера. Гаулайтерът носи пълна отговорност пред фюрера за онази област, управлението на която му е поверено» (89–13).
Гаулайтерът заедно с неговия апарат и началниците на отдели са задължени да осигурят ръководството на нацистката партия във всички области на държавния и партийния живот, да координират действията на партията и нейните отдели, да увеличават идейното и политическото и влияние над хората в дадената гау.
Крайслайтерът (окръжният партиен ръководител) по партийна йерархия е подчинен на гаулайтера, но се назначава лично от фюрера. В своя «крайс» той има същата неограничена власт като гаулайтера в неговата «гау». За него уставът на НСДАП казва: «Крайслайтерът носи пълна отговорност пред гаулайтера в поверената му зона за политическото и идеологическото обучение на партийните членове, а също така и на населението» (89–14).
Ортсгрупенлайтерът съответно е подчинен на крайслайтера, но се назначава вече не от фюрера, а от съответния гаулайтер. «Районът, възглавяван от ортсгругрупенлайтера, представлява от себе си една или няколко общини, а в градовете — отделен район на града. Ортсгрупата представлява цял ред квартали или райони, които в зависимост от местните условия наброяват до 1500 домакинства. Ортсгрупенлайтерът има цял щат началници на отдели, които му помагат да провежда различни мероприятия в партийния живот. Всички други политически ръководители в дадения район му се подчиняват и действуват под негово ръководство, например ръководителите на различните придадени партийни организации (Германски трудов фронт, нацистките организации на адвокатите, студентите, лекарите и пр.)» (89–14).