Ако се вярва на записките на Х. Раушнинг, сам Хитлер е отдавал голямо значение на възпитанието на германската младеж в духа на националсоциализма. Той е свързвал непосредствено бъдещата съдба на националсоциализма с успеха на своята възпитателна работа:
«Аз трябва да бъда непоколебим възпитател… Ще започна голямото си образователно дело с младежта. Ние, старите, сме изхабени. Да, ние сме вече стари. Ние нямаме вече диви инсинкти. Ние сме страхливи и чувствителни. Но моята прекрасна младеж! Има ли нещо по-хубаво от нея на света?
Погледнете само тези млади мъже и тези млади момци. Какъв човешки материал. С тях аз ще построя един нов свят…
Моята педагогика е сурова. Аз работя с чук и отхвърлям всичко, което е гнило и слабо. Ние ще отгледаме такава младеж, пред която светът ще потрепери. Младеж — груба, властна, безстрашна и жестока. Такава я искам! Тя ще умее да понася нещастията. Не искам да има в нея нищо слабо, нищо нежно… ще я тренирам с физически упражнения. Преди всичко да бъде силна: това е най-важното!» (52–37).
Казионният характер на «Хитлерюгенд» се проявява вече в това, че тя е монополна младежка организация, станала масова благодарение помощта на държавата. До идването на Хитлер на власт тя е едва с около 300 000 членове. Веднага след това става осеммилионна, като разпуска другите младежки органицации и поглъща тяхната членска маса. С една заповед фон Ширах разпуска седем младежки организации, в това число и движението на бойскаутите.
В закона за германската младеж от декември 1936 година «Хитлерюгенд» е обявена за единствена младежка организация в Германия, която има правото да организира и възпитава младежта. Никаква друга младежка организация не се разрешава. «Цялата германска младеж — се казва в закона — влиза в организацията „Хитлерова младеж“. Освен в семейството и в училището германската младеж ще се възпитава физически, интелектуално и морално в духа на националсоциализма, за да служи на своя народ и на своето общество. И всичко това ще се осъществява чрез посредството на „Хитлеровата младеж“. Задачата за възпитанието на германската младеж посредством въвличането и в организацията „Хитлерова младеж“ е възложена на имперския ръководител на германската младеж при НСДАП» (84–699).
Дълбоко казионния характер на «Хитлерюгенд» проличава още повече в нейното свързване с такива реакционни държавни инситуции като полицията (СС и СА) и армията. Тя поема шефството над въоръжените сили за рекрутиране на стотици хиляди свои членове в армията. През 1938г. «Хитлерюгенд» изпраща във военноморския флот 45 хиляди младежи, в моторизираните войски — 60 хиляди; 75 хиляди в авиационните съединения. Двеста хиляди цленове на организацията минават редовен курс по стрелба с малокалибрена пушка под ръководството на 7 хиляди инструктори. Военното обучение на младежта във всичките му форми е нещо, което се разбира от само себе си. «В школите за ръководители на „Хитлеровата младеж“ особено в двете имперски школи, където се провежда обучение по стрелково дело и спортна подготовка в полеви условия, а също така и в районните школи за ръководния състав, 30 хиляди ръководители от „Хитлеровата младеж“ ежегодно минават обучение при полеви условия» (88–198).
Военизирането на «Хитлерюгенд» се проявява и в самите заглавия на песните и: «Вий, виждате ли зората на Изток?» — популярна в редовете на СА в периода 1923–1924г., а след това сред «Хитлерюгенд», «Знамето, обагрено с кръв», «Марш по цялата земя», «Барабаните гърмят по цялата земя» — написана лично от фон Ширах. Ето например съдържанието на песента «Напред, напред, бойна песен на младежта»: «Ний сме бъдещите войници. Всички, които са против нас, ще паднат от нашите юмруци. Водачо, ний ти принадлежим.»
До каква степен усложливо «Хитлерюгенд» предава съдбата на осем милиона свои членове в ръцете на нацистката партия (следователно и на държавата), като се подчинява безусловно на нейните директиви и ръководство — може да се съди от следното заявление на фон Ширах: «„Хитлеровата младеж“ счита за необходимо от самото начало да направи партията отговорна за ръководството и организацията на военната подготовка» (88–307).
Съдбата на «Хитлерюгенд» особено ярко илюстрира дълбоката противоположност между казионната, подчинена на държавата, служеща на държавата масова организация, от една страна, и самодейната, свободна от държавно опекунство организация, от друга.
Но тъй като тоталитарната фашистка система олицетворява срастването на фашистката партия с държавата, невъзможно е съществуването на самодейни, свободни масови организации.