Основната идеологическа концепция на националсоциализма, с която е съобразено изграждането на масовите организации, е такава, че не само всички граждани трябва «доброволно» да бъдат обхванати от системата на масовите организации и съюзи, но и освен това гражданите трябва да бъдат организирани на всяка възраст. Още от най-ранна възраст отделният индивид трябва да бъде обработен идеологически, за да се унифицира неговото мислене в унисон с понятията и категориите на фашистката партия. Децата на възраст от 10 до 11 години, т.нар. «носители на нацисткия стил» (88–322) членуват в организацията «Юнгфолк» («Млад народ»). Униформеното мислене намира външен израз в униформиране на дрехите: кафява риза, връзка, къси панталони. Подрастващите момчета попадат в ръцете на «Хитлерюгенд», респективно в Съюза на немските девойки, където младежите и девойките прекарват до 18-годишна възраст. След нейното навършване младежите биват изпращани в трудови лагери, където трябва да отбият трудовата си повинност. До началото на войната там преминават повече от 2,5 милиона младежи и около 300 хиляди девойки. Те строят автостради, мостове, гранични укрепления. След лагерите младежите отиват за две години в казармата, откъдето ги изпращат в охраняващите и щурмовите отряди или пък в другите организации на националсоциалистическата партия, примерно в Трудовия фронт.
Впоследствие, по време на войната, тазе схема на възрастовото обхващане на населението търпи известно изменение, доколкото на трудовата повинност се обръща относително по-малко внимание. Получава се:
1. От 10 до 14г. — в «Юнгфолк».
2. От 14 до 18г. — в «Хитлерюгенд»
3. От 18 до 20г. преминават в различните партийни организации, СА, СС, автомобилния и въздушния корпус.
4. От 20 до 21г. — в Трудовия фронт.
5. От 21 до 23г., — в армията на редовна военна служба.
6. От 23г. нататък — в различните организации на нацистката система, в това число и в НСДАП.
Същата картина ни предсавят младежките казионни организации във фашистка Италия. Там младежта е организирана в две монополни организации: «Балила», в която членуват децата от 8 до 15 години, и «Авангард», в която се приемат юноши от 15 до 21 — годишна възраст.
«Балила» е основана «с декрет от държавата през 1926 година, води името си от един 10 — годишен национален герой Джовани Батиста, който през 1745г. е хвърлил пръв камък срещу навлезлите в Генуа австрийски войници…» (112–86).
Макар външно тази организация да има вид на спортна, субсидирана от държавата, тя е с подчертано военен характер, стремейки се да подготви младежта във военен дух още от най-ранна възраст. Това проличава от самата и структура, изградена по образеца на древноримските военни легиони: един взвод от 11 души с взводен командир; три взвода образуват една манипула от 33 души; три манипули — една центурия; три центурии — една кохорта от 333 души, а три кохорти съставляват легион от 999 души.
«Балила» се управлява от комитет на фашистката партия начело с генерал от армията, под патронажа на Мусолини.
Целта на организацията е да възпита в дух на любов и преданост към «фашистката родина», фашистката партия, «водача» («дуче»), да даде на младия човек «съзнанието, че принадлежи на държавата» и между другото да го обучи на някаква полезна професия. Следният пасаж от книгата «Фашисткото учение за държавата» (нейният автор, убеден фашист, детайлно изучавал историята и структурата на италианският фашизъм до 1929г.) ще ни даде попълна представа за дейноста на младежката фашистка организация, която развива трескава дейност: тя «организира курсове по разни отрасли, строи домове за физическо възпитание, урежда приятни игри за децата съответно на възрастта им и с оглед да се приучат главно на дисциплина и така увлича младежта, че масово постъпват в нея» (впрочем тя е била задължителна за всички — Ж.Ж.).
«Щом навършат 15 години момчетата, членуващи в „Балила“, постъпват във втората организация — „Авангард“. Тук занятията са вече по-сериозни: спорт, стрелба с пушка, плуване, фехтовка, езда, дори въздухоплаване — една истинска военна подготовка. Паралелно с това младежите получават и строго възпитание в национален дух, вяра в бъдещето на Италия и познания из всички области на науката. Навърши ли авангардистът 18 години, той взема участие в годишния тържествен парад на „Авангард“, на който полага клетва, получава едно особено свидетелство, пушка и се зачислява във фашистката милиция. Това свидетелство и службата във фашистката милиция дават право на големи привилегии при постъпване както на държавна, така и на частна работа» (112–87).