П. Толиати дори счита, че принципът на задължителността е много по-ясно изразен при членуването в младежките фашистки организации, отколкото в самата фашистка партия: «До 1926–1927г. „Балила“ е доброволна организация. По-късно участието в нея става задължително, макар и не стопроцентово, а примерно деветдесет процента. Задължението да записват децата си в „Балила“ се възлага на родителите. Ако те пренебрегнат това задължение, налагат им се глоби и т.н.
Общо правило, повтарям, е било задължителното записване.
По въпроса за членството между тази организация и фашистката партия съществува голямо различие: принципът на задължителността, е много по-силно изразен в първата, отколкото във втората. В предприятието не задължават работника непременно да влезе във фашистката партия. Но неговият син, който ходи на училище, е длъжен да влезе в „Балила“. В това се състои задължителният характер на дадената организация. Същото може да се каже и за авангардистите. Принципът за задължителността се прилага и там, макар в малко по-смекчена форма» (116–85).
В своята книга «Мит, реалност, литература» съветската авторка Ц. Кин ни представя по-разгънато младежките организации във фашистка Италия: «Фашистката младеж получаваше възпитание, съответствуващо на „доктрината на въоръжената нация“: физическа закалка, привикване към дисциплина, основна психологическа обработка. Още от детството всички механически се зачисляваха в съответните организации: до осем години — „Син на вълчицата“; от осем до единадесет — „Балила“; от единадесет до тринадесет — „Балила мускетари“ (те се упражняват с оръжия — играчки); от тринадесет до петнадесет — „Авангардисти“; от петнадесет до седемнадесет — „Авангардисти — мускетари“ (тук им се дава вече бойно оръжие); от седемнадесет до двадесет и една години — „Млади фашисти“; на двадесет и една година те влизат във фашистката партия. Такъв конвейр обезпечава огромен механически прираст на партията. Всички юношески организации на режима, намиращи се отначало под ведомството на Министерството на народното образование, са обединени по-късно в ДЖИЛ, което означава „Италианска ликторска младеж“. Всички, като се започне от шестгодишните деца, дават клетва да служат на фашизма до последна капка кръв.» (49–131).
За да се получи точна представа за дейността на «Балила» и «Авангард», достатъчно е да посочим, че само през 1928г. «Са устроени 283 курса по професионално образование; 843 курса за телеграфисти, мотористи и сигнализатори; 327 концерта и курсове по музикална култура, хорово пеене и декламация; 15 527 лекции по история, родолюбие и обща култура; уредени са 347 библиотеки с 37 000 тома и специална „академия за физическо възпитание“, в която са се обучавали 50 000 юноши в стрелба, лека атлетика, гребане, плуване, фехтовка, ски и пр.» (121–88).
И всичко това става до 31 декември 1928г., т.е. само една година след основаването на «Балила», чийто брой е 812 242 деца, а «Авангард» — 423 950 юноши. Тази все още не толкова многобройна армия се обучава от 18 000 инструктори (112–88).
Ако представим по-нагледно нещата, получава се същата панорама на тотално обхващане на младежта и гражданите още от най-ранна възраст.
1. От 8 до 15 години — в «Балила».
2. От 15 до 21 година — в «Авангард».
3. От 21 до двадесет и няколко години — във фашистката милиция.
4. След това — във фашистката партия или в казионните организации до края на живота си.
В Испания, където казионната младежка организация «Младежки фронт» (създадена с декрет през май 1941) е тристепенна, младият човек прекарва от 7 до 17 — годишна възраст. Отначало той е «стрела», след това «пелалос» и накрая «кадет». Респективно момичетата постъпват в отрядите «маргаритки», «стрели» и «сините стрели», като носят морави униформи (поли до колене и моряшки блузи).
По-нататък следващите във висше учебно заведение постъпват в студентския казионен синдикат (СЕУ), а който отива направо в производството, влизо в съответния «Вертикален синдикат», където може да членува до пенсиониране. Но почти няма начин да се остане извън масовите организации, създадени и контролирани от Фалангата.
Накратко, политиката на тоталитарната държава е не само в стремежа всеки гражданин да бъде «обхванат» в някаква организация, но и на всеки етап от неговия живот във всяка възраст. Това произтича от основните принципи на тоталитарната държава. По такъв начин тя си осигурява възможността, първо, постоянно да влияе идеологически върху индивида и, постоянно да влияе идеологически върху индивида и, второ, да го държи непрекъснато под своя политически контрол. «Абсурдно е — пише Хитлер в „Майн Кампф“, като говори за правото на държавата да контролира гражданите — да се вярва, че правото, което има държавата, да наблюдава своите млади граждани прекъсва внезапно с края на училището… Това право е задължение, постоянно задължение» (155–159).