В областта на науката нацистката партия провежда същата политика, както в литературата и изкуството. Ръководен принцип за нея е положението, че науката и научните учреждения трябва да служат на нейната кауза. Само в такъв случай те вършат полезна за обществото работа. Оттук се правят по-конкретни изводи: 1) че цялата наука и научното изследване трябва да се преустроят в духа на нейната идеология и задачи, и 2) че всички научни кадри, които не са подходящи за тази мисия, следва да се изгонят от висшите учебни заведения и научните учреждения, а на тяхно място се поставят изпитаните националсоциалистически кадри.
За тази цел през юни 1934г. е създадена «университетска комисия» от партийни функционери под ръководството на Алфред Розенберг, която има задача «да провери всички предложения за научните кадри във висшите учебни заведения и след положителна оценка да ги препраща в министерствата» (151–214). С това заемането на катедра става напълно зависимо от фашистката партия. Плод от дейността на тази комисия е уволнението на огромни количества научни кадри за техните демократични възгледи или «неарийски» произход. Към средата на 1937г. тяхното число достига 1684 (103–218). Сред уволнените са професорите Густав фон Бергман, Емил Ледерер и Едуард Норден (Берлин), Паул Тилих и Хуго Зайцхаймер (Франкфурт), Паул Хонигсхайм, Ханс Келсен и Ойген Шмаленбах (Кьолн), Гюнтер Ден и Густав Херц (Хале), Йонас Кон (Бреслау), Герхард Аншуц (Хайделберг), Емил Канторович (Кил) (151–213).
Сред тях са и петима носители на Нобелова премия: двама физици — Алберт Айнщайн и Макс Борн, и трима медици.
Само в Берлинския университет са уволнени 230 души от преподавателския състав. Между уволнените са световноизвестните физици Ервин Шрьодингер и Лиза Майтнер, която Айнщайн нарича «нашата мадам Кюри» (25–202 и 203).
След разрешаването на кадровия въпрос, свеждащ се до «прочистването» на университетите от чужди на националсоциализма елементи, партията минава към позитивната част на работата: внедряването на националсоциалистическата идеология у студентите и преподавателския състав и преустройване на научноизследователската работа съобразно нейните политически задачи.
Във висшите учебни заведения се въвежда като задължителна дисциплина геополитиката, като за целта се създават съответните катедри. «Геополитиката е един от основните източници за националсоциалистическото възпитание», заявява през 1935г. ръководителят на националсоциалистическия съюз на учителите Родер (103–198). Под егидата на геополитиката възникват цял ред «научни» дисциплини: геоикономика, геопсихология, геостратегия, географско право и пр., с което се извършва т.нар. (от самите нацисти) «геополитическа унификация» на ораслите на науката. Фактически геополитиката изтласква от учебните програма политическата икономия, географията, историята правото и пр. Научните учреждения също се преустройват съобразно програмата на НСДАП. На 12 юли 1934г. е приет закон, определящ функциите на Германската правна академия. В него се казва: «Тясно свързана със законодателните органи, тя ще способствува за по-нататъшното провеждане в живота на националсоциалистическата програма в областта на правото» (89–27).
Школските учебници и учебни помагала също се преработват в духа на расовата «теория». «Обучението трябва да бъде поставено по такъв начин — съветва Хитлер, — че германските деца веднага да разберат расовото си превъзходство» (103–205).
Още по трагичен оттенък оттенък придобиват събитията, когато започват да преработват природните науки в духа на партийната идеология.
Национализмът и великодържавният шовинизъм нахлуват в тях. Оказва се, че науката не е интернационална — това се заклеймява като «космополитизъм», — а национална. Проф. Филип Ленард публикува своята «прословута» «Немска физика». Теорията на относителността на Айнщайн е обявена за антинаучна само поради «неарийския» произход на нейния автор и изхвърлена от учебните програми.
Математиците говорят за «немска математика», медиците — за «немска медицина», биолозите — за «немска биология» като най-напредничави в света и пр.
Ръководещ лозунг в научноизследователската работа става максимата, че за учения дългът към нацията и националсоциалистическата идеология стои пред всички други задължения. Носителят на Нобеловата премия Йоханес Щарк пише: «В националсоциалистическата държава също и за учения дългът към нацията стои над всички други задължения» (151–215).