«Днес ние сме пред Вас, мой фюрер, като пред най-големия строителен майстор на всички времена, за да Ви благодарим за задачите, които ни поставихте… Правилната линия… която Вие при откриването на първата голяма художествена изложба в Дома на немското изкуство в 1937г. вменихте в дълг на немските художници, сега за нас е станала общо достояние» (178–339).
Дирижираният печат на 20. VII. 1937г. дава залпов огън в подкрепа на речта на фюрера. Той превъзнася до небесата основните положения, съдържащи се в нея. Едни от вестниците я наричат «историческа», други «повратна точка в развитието на немското изкуство», трети я разглеждат като «програмна», четвърти — реч, която «посочва единствено правилния път в развитието на изкуството и културата». Ето по-характерни заглавия на статии, откликващи на речта на Хитлер:
1. «Берлинер Тагеблат» (от 21. VII. 1937): «Изкуство, противно на немския начин на живот» от някой си д-р К. Корн (178–327).
2. «Рурарбайтер» (от 20. VII. 1937): «Назадничавото изкуство на миналото» (178–327).
3. «Дойче Алгемайне Цайтунг» (от 20. VII. 1937): «Изложбата на изроденото изкуство» от Бруно Вернер (178–328).
4. «Генерал Анцайгер фюр Бон унд Умгебунг» (от 20. VII. 1937): «Какво ни се представяше някога като „Изкуство“» (178–329).
5. «Хамбургер Нахрихтен» (от 20. VII. 1937): «Изкуство без мода» (178–329). 6. «Хамбургер Тагеблат» (от 20. VII. 1937): «Поставянето на позорния стълб» (178–329).
7. «Килер ноесте Нахрихтен» (от 20. VII. 1937): «Възраждането на немското изкуство» (178–330).
8. «Кьолнише фолксцайтунг» (от 20. VII. 1937): «Палатата на немското изкуство» (178–330).
9. «Кьолнише Цайтунг» (от 20. VII. 1937): «Пътища към изкуството» (178–331).
Типичното съдържание на изброените статии най-добре и синтетично е изразено в статията «Палатата на немското изкуство», публикувана в «Кьолнише Фолксцайтунг»: «Да бъде ясно, значи да бъде истинно! Тези думи на фюрера съдържат цялата програма за изкуството, с което художникът отново, както във времената на разцвет, може да се възвиси до дълбокото вътрешно и истинно третиране на творчеството. Фюрерът отново възстанови правата на здравия човешки разум в изкуството, а с това и здравата наслада от живота и жизнената радост: никакво мъдруване повече, никакво експериментиране, никакво безредие в чувствата!» (178–330).
«С тази изложба сега вече от фюрера е теглена равносметката на един период» — пише във в. «Дойче Алгемайне Цайтунг» Бруно Вернер.
Речта на водача месеци по-късно ще занимава литераторите и теоретиците на изкуството. Тя ще остане еталон за оценяване на художествените произведения и творчеството на художниците от всички области на изкуството. В съответствие с това ще се преустрои цялата художествена критика на естетическата мисъл. Речта на водача ще бъде превърната в програма на изкуството, от която то трябва да се вдъхновява и ръководи.
«Фюрерът иска немското изкуство да се измъкне от неговата откъснатост от народа — четем два месеца по-късно в „Изкуството на Третия райх“ от някой си д-р Ханс Кинер, — той иска да го върне отново при народа, той иска неговото несъзнателно възпитателно, очистително въздействие по-нататък и настойчиво да може да се упражнява… Обаче от немския художник фюрерът иска, щото той да се откаже от своята самозатвореност и да заговори за своята привързаност към народа; и това трябва да се прояви и избора на изобразяващата тема, която трябва да бъде народна и разбираема и да бъде в рамките на националсоциалистическия идеал за храбро и героично» (178–200). Фюрерът, разбира се, е пълен авторитет не само в живописта, но и в архитектурата. В статия, писана за Паул Лудвиг Троаст — най-големия архитект на райха, — Ханс Кинер пише следното: «Фюрерът вижда проблема и сочи пътищата за тяхното разрешаване. И опитът потвърждава: Паул Лудвиг Троаст беше доверено лице на фюрера… по въпросите за жизненото немско изкуство… Думите на фюрера са еднозначно точни, но още по-полезно в работите на Троаст, в неговите формално художествени решения е да се видят практическите примери за това, как фюрерът иска да приложи своите идеи за жизнерадостно, органически чисто немско изкуство» (178–253).
Със започването на войната германският печат особено много пише за «военния гений» на фюрера. На 20 април 1941г. Хитлер е на 52 години. Целият печат посвещава големи статии, в които фюрерът се рисува като най-велик пълководец на всички времена. Например партийният орган «Фолкишер беобахтер» помества статия под заглавие «Пълководец» от генерал — фелдмаршал Райхенау, в която авторът сравнява юбиляря с Фридрих Велики, в стратегическото му дарование — с това на Клаузевиц и Молтке. На гения на фюрера са приписани победите в Полша, Норвегия, Холандия, Франция. «Националцайтунг» в усърдието си стига до там, че публикува статия под заглавие «Вечната загадка около фюрера», в която определено се намеква, че Хитлер е изпратен на Германия от провидението (119–193).