2. Превръщане на основната част от народа в тълпа
Безспорен факт е, че култът към личността на Хитлер стига до боготворене. По думите на Хамшик «фанатичната вяра в него и отдаването на почести стигнало до размери, за които много езически божества не биха могли да мечтаят» (125). Алберт Шпеер в своите спомени, написани в Шпандауския затвор, твърди, че народът бил «омагьосан от него, както никога и никой народ в цялата световна история не е бил омагьосан» (125). И това е истина. Огромният документален материал го потвърждава.
Разбира се, възможност за това дава на Хитлер изградената тоталитарна система, в която няма опозиция, опозиционни партии, критика, обществено мнение, различно от това на държавата. Напротив, в нея всички средства на пропагандата (преса, радио, кино, театър, масови събрания) са впрегнати да славят мъдростта на нацистката партия и нейния водач. И това е основното за едно научно обяснение на култа към личността на Хитлер, доколкото политическата личност не може да бъде разбрана извън връзката и с изградената политическа система.
Някои автори търсят обяснение за голямото влияние на Хитлер в някои своеобразни прийоми на неговото ораторско изкуство, на които и той самият смята, че дължи своето обаяние сред масите. Те се свеждат до следното:
1. «Ръководството на масите „е изкуство в най-точният смисъл на думата“. И както и в другите изкуства, виртуозността се достига само в упорит труд» (99–130). 2. «Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса.» (99–131). 3. «Масата е като животно, което се подчинява на своите инстинкти. За нея логиката и разсъждението нямат значение.» (99–131). 4. «Аз фанатизирам масата, за да направя от нея инструмент на своята политика» (99–131).
А ето и пълния текст на съображенията, които Хитлер излага пред тогавашния гаулайтер на Данциг, Раушнинг:
«Моите противници ме гледаха с презрение — казва Хитлер. — Те се питаха със завист: как този човек има успех сред тълпите? Социалисти, комунисти считат, че масата е техен монопол. Те държаха залите за събрания, бяха господари на улицата. И ето изведнъж дохожда един човек и веднага се ражда голямо народно движение. Дело на случая ли е това или грешка в съжденията на масите? Да прощават тези господа, но те се заблуждават. И ние струваме нещо, ние, нашите усилия и методи.
Липсата на критичен ум в масата е безсъмнено едно обяснение, но не в смисъл, както го разбират нашите марксисти и нашите затъпели реакционери. Масата притежава свои органи за критика. Само че те функционират по различен начин от тези на индивида. Масата е като животно, което се подчинява на своете инстинкти. За нея логиката и разсъжденията нямат значение. Ако аз успях да създам най-голямото национално движение във всички времена, това е, защото никога не съм действувал в противоречие с психологията на тълпите, нито съм дразнил чувствителността на масите. Тази чувствителност може да е примитивна, но тя има постоянния и неизменен характер на природна сила. Когато масата е преживяла нещо неприятно, както в епохата на хлебните карти и инфлацията, невъзможно е вече да го забрави. Масата има твърде опростен мисловен и чувствен апарат. Всичко, което не може да разбере, я плаши. Само като се съобразявах с естествените закони, аз бях в състояние да я владея. Обвиниха ме, че съм фанатизирал масата, че съм я възбуждал. Вещите психолози съветват да успокояваме масите, да ги държим в състояние на сънливо равнодушие. Не, господа, тъкмо обратното е нужно. Аз мога да ръководя масата само когато е фанатизирана. Апатичната маса е най-голямата опасност за всяка политика. Апатията е защитата на масата, временно убежище, дремещи сили, които ще избухнат внезапно в неочаквана реакция. Държавник, който не вземе бързи мерки, щом види, че масите стават равнодушни, заслужава да мине под държавен съд…
Аз фанатизирах масата — продължава Хитлер, — за да направя от нея инструмент на моята политика. Аз разубедих масата. Накарах я да се издигне над себе си, дадох и смисъл и функция. Осъждат ме, че съм насърчавал най-ниските страсти на масата. Не е точно тъй. Ако аз се изправя пред масата с разумни аргументи, тя не ме разбира; но щом засегна у нея чувствата, които са и присъщи, тя приема веднага лозунгите, които и давам. В едно масово събрание няма място за мисълта. И тъй като имам нужда от такава среда, понеже тя единствено ми дава сигурно въздействие на моите речи, аз събирам колкото е възможно по-голям брой различни слушатели и ги карам по неволя да се смесят в една маса: интелигентни еснафи, както и работници. Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса. — Хитлер помисли малко, после продължи: — Имам вътрешно убеждение, че в изкуството да се влияе на масите никой не може да съперничи с мен, даже и Гьобелс. Това, което може да се постигне с пресмятане и хитрост, е от областта на Гьобелс. Но истинската власт над тълпата е нещо, което не може да се научи. И забележете добре, че колкото масата е по-многочислена, толкова по-лесно се владее. Колкото по-богата е сместа от човешки елементи, селяни, работници, чиновници, толкова полученото тесто приема характер на безлична маса. Нищо не излиза от ограничените събрания на културни хора, от представители на професионални организации и др.п.: това, което днес ще ги убедите чрез логични обяснения, утре ще бъде разрушено с диаметрално противоположни доказателства. А това, което кажете на народа, когато той образува маса, когато се намира в състояние на възприемчивост и фанатична преданост, се запечатва и остава като хипнотично внушение: то ще устои срещу всички разумни доводи. Но бъдете внимателни: както има индивидуални неврози, които лекарят не смее да пипа, също и масата си има свои болни места, които не трябва да се дразнят. В числото не тези табу трябва да се счита всичко, което е свързано с инфлацията и хлебните карти. Мога спокойно да искам от масата много по-тежки лишения, но същевременно трябва да и дам емотивни внушения, които ще и позволят да ги понася» (90–130 и 131).