По време на процеса бил прожектиран филм, в който няколко пъти се появявал Хитлер. Когато Кели разговарял след това с Рибентроп, последният със сияещи очи му стиснал ръката и я разтърсил:
— Не почувствувахте ли обаянието на неговата личност? — развълнувано го запитал той.
И когато Кели не му отговорил, пребледнял:
— Сигурно от екрана не въздействува така. Но аз я чувствувам тази силна, жизнена личност. Дори независимо от това, че съм сега тука, в затвора, и ме грози смъртно наказание, ако Хитлер влезе в тази стая и нареди нещо, бих го извършил веднага, без да се съобразявам с последствията» (125).
Прехарактерна в това отношение е и декларацията на Хес на Нюрнбергския процес, където заявява, че остава докрай верен на фюрера.
По същия начин се отзовава за фюрера и Гьоринг в една своя реч на 24 юни 1935г.: «Това, което за нас е Адолф Хитлер, не може да се обясни с думи. Той е всичко, той е Германия, той е нашето движение, той е нашето бъдеще» (155–190).
На 19 април 1939г. Гьобелс произнася реч на тържествено събрание в Райхстага по случай 50 рожден ден на фюрера:
«Името Адолф Хитлер за целия свят днес е една политическа програма. То се носи като легенда по земното кълбо. По широкия свят не ще се намери нито един човек, който да остане безучастен пред това име. За едни това означава надежда, вяра и бъдеще, за други то е обект на горчива омраза, долна лъжа и подла клевета.
Най-висшето нещо, което един човек може да постигне на земята, е да даде името си на епохата, в която живее, и отпечатъка на личността си върху тази епоха. Нашият фюрер постигна това. Днес светът е немислим без него.
… Адолф Хитлер даде нова насока в историческото развитие не само на своята страна, а и на цяла останала Европа. Това е така без преувеличение. Адолф Хитлер днес е най-значителният гарант за новия ред в Европа» (28–6).
И такива речи, разбира се, се произнасят всяка година на 19 април от висшите ръководители на райха. Даже в 1944г., когато катастрофата се очертава като нещо неотвратимо, Гьобелс произнася реч по радиото за рождения ден на фюрера.
Политическите ръководители също имат своя култ, но под сянката на Хитлеровия и в неговите рамки. Никой няма право да бъде по-гениален от фюрера, както никой няма власт като неговата. Всеки култ след Хитлеровия може да съществува само раболепствувайки пред него. Това е неписан закон, с който се съобразява цялата йерархия и особено пресата, която дава публичен израз на неговите прояви. Всеки опит да се постави нечий култ наред с този на фюрера се счита измяна на делото, тъй като неговата личност е тъждествена с фашистката партия, държавата, народа и Германия. «Един народ, един райх, един фюрер!» — официалният девиз на Третия райх. Затова, когато пресата пише за този или онзи партиен ръководител, за неговите заслуги към националсоциалистическото движение, никога не си позволява да говори по-патетично, отколкото за Хитлер. Ако все пак тонът е подозрително патетичен, изрично се отдава дължимото и на фюрера. Култът към нацистките лидери има същите форми, като при фюрера. За да поддържат «връзка» с народа, и те се явяват на народни тържества и сами участвуват в тях. Прерязват лентите на новите индустриални обекти, които се пускат в експлоатация; подобно на фюрера правят първа копка при започването на аутобаните през 30-те години и пр. Разбира се, всичко се заснема с фото- и кинокамери, за да се покаже пред милионите зрители като доказателство за близостта чежду народ и ръководители.
Освен в учрежденията и учебните заведения портретите на Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Хес и т.н. стоят заедно с портрета на фюрера на публични места. В Мюнхен през 1937г. се открива голямата изложба на немското изкуство. По залите и важно крачи цялата партийна върхушка начело с Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, Химлер. Улици, училища, заведения носят името на някое партийно величие. Фондацията за подпомагане хората на изкуството носи името на Гьобелс (179–97). През 1938г. във Ваймар се провежда «Голямата среща на немските поети». Гьобелс изпраща телеграма-приветствие. Събранието в телеграмата-отговор горещо благодари на ръководителя Гьобелс за бащинските грижи към поетите (180–249).