29.10.1934г. «Реч на Шахт по случай Деня на физическия труд Брауншвайг» (163–479).
08.11.1934г. «Празнична среща на старата партийна гвардия в Бюргербройкелер. Фюрерът говори по случай 9 ноември в Мюнхен» (163–481).
11.11.1934г. «Сърдечно приветствие на фюрера от населението» (163–481).
13.11.1934г. «Реч на Гьоринг пред Академията на немското право» (163–479).
27.11.1934г. «Реч на Хес пред националсоциалистическото общество „Сила чрез радост“ в Берлин» (163–482).
08.12.1934г. «Откриване Деня на националната солидарност, отляво Гьоринг, отдясно д-р Гьобелс» (163–485).
Само при едно посещение на фюрера в Хамбург на 17.8.1934г. фотохрониката е фиксирала четири такива дела:
— На път за пристанището, застанал прав в открития «Мерцедес», фюрерът приветствува тълпите.
— Фюрерът говори на работниците в корабостроителницата.
— Фюрерът посещава линейния кораб «Шлезвиг — Холщайн».
— Фюрерът приема почетната рота на военните моряци (163–468).
Да надникнем в третия том на «Третия райх», отнасящ се до 1935г. 22. 1. 1935г. «Фюрерът поздравява своя стар съратник генерал Лисман по случай неговия 85-и рожден ден» (164–457).
01.03.1935г. «Тържествен марш на старата гвардия от Саарската област пред фюрера» (164–441).
18.05.1935г. «Генерал ьоринг в траурно шествие» (164–441).
19.05.1935г. «Фюрерът открива първата готова отсечка на аутобана Франкфурт на Майн — Дармщад» (164–473).
25.05.1935г. «Голямата вътрешнополитическа реч на фюрера пред Райхстага» (164–476).
25.05.1935г. «Рудолф Хес приема почетната рота на военоморските сили» (164–449).
13.06.1935г. «Фюрерът утешава близките на загиналите при експлозията в Райндорф» (164–482).
11.09.1935г. «Фюрерът говори на събрание за културата, организирано от НСДАП» (164–488).
26.10.1935г. «Фюрерът на траурно събрание за починалия гаулайтер Лопер в Десау» (164–496).
В официалното партийно издание на НСДАП са документирани и такива важни събития като чевствуване рождените дни на райхслайтерите и гаулайтерите. В петия том на «Третият райх» (1937) е зафиксирана снимка със следния текст: «Райхсфюрерът на СС и шеф на немската полиция Химлер поднася своите блогопожелания на министър — президента Гьоринг по случай неговия 44-и рожден ден. (Зад райсфюрера са: шефът на полицията за сигурността. СС — обергрупенфюрерът Хайдрих и шефът на полицията за вътрешния ред генерал Далюге.)» (166–437).
Както многократно бе подчертавано, в основата на култа лежи неограничената и тиранична власт, която нацистката държава предоставя в ръцете на управляващата партийно — държавна върхушка. Всеки от нейните представители е персонификация на тази власт.
Самата структура на бюрокрацията тласка към все по-голяма централизация на властта. И затова всеки функционер от йерархията се стреми да получи все повече власт в ръцете си. Това е едно от най-важните условия, за да издържи в борбата с конкурентите, които стават все по-агресивни.
Отначало Хитлер е само върховен водач на НСДАП и канцлер. Със закон от 1 август 1934г. той обединява постовете имперски президент и канцлер, съсредоточавайки и властта на имперския президент в свои ръце. На 4 февруари 1936г. той се самоназначава за главнокомандуващ на германските въоръжени сили. По този начин фактически става върховен ръководител на партията, държавата и въоръжените сили (фюрер, канцлер и върховен главнокомандуващ), т.е. вън от неговите ръце не остава никаква власт. Гьоринг в началото е само Министър без портфейл в кабинета на Хитлер. Впоследствие е вече министър на авиацията, генерал от СС и СА, генерален пълномощник по четиригодишният план, райхсмаршал, председател на Съвета по отбраната и шеф на гестапо в Прусия за известно време (до прехвърлянето на последната под ведомството на Химлер).
Алберт Шпеер е министър на въоръжението и военнната промишленост, делегат на партийната канцелария по всички технически въпроси, ръководител на главното управление на техниката на НСДАП, на Съюза на германските техници-националсоциалисти, на една от най-големите организации на Германския трудов фронт, пълномощник в щаба на Хес, генерал от СС е СА; Ханс Йост е групенфюрер от СС, държавен съветник, президент на Имперската Камара на писателите и на Немската академия за поезия. А Ханс Франк, райхслайтерът по юридическите въпроси на НСДАП, е заемал 11 отговорни поста в партията и държавата (87–719).
Това показва, че действително процесът на концентрация на властта във все по-малък кръг хора, застанали над закона и морала, но оправдаващи всичко с волята на фюрера, интересите на партията и народа, е добил завършен вид във фашистката тоталитарна система.