Една среща на поети също може да се проведе без интервенцията на фашистката партия. Но ние виждаме, че голямата среща на немските поети през 1940г. във Ваймар се открива не от най-стария или талантлив поет, а от областния ръководител на НСДАП — гаулайтера Заукел. След неговото кратко приветствено слово от името на нацистката партия думата е дадена на поета Херман Буртс да изнесе основния доклад (180–249).
Изключителното положение на националната фашистка партия, нейното право да получава разточителни хвалебствия по свой адрес, да бъде възвеличавана, да бъде предсавяна като «политическа съвест и политическа воля» (128–265) на народа, като монолитна, несъкрушима и непогрешима, нацистите обясняват с неоценимите и заслуги към германския народ. В трагичния час от немската история тя подобно на някакъв тя подобно на някакъв митически герой е спасила народа от гибел на самия ръб на пропастта. «Националсоциалистическата партия е създала страшно много неща — заявява Хитлер от трибуната на партийния конгрес. — Не нашите стопански водачи, не нашите професори и учени, не войници и не артисти, не философи, мислители и поети отдръпнаха нашия народ от бездната, а изключително политическото войнство на нашата партия. Нейното въздействие ние чувствуваме сега, едва в неговото начало; нейното трайно значение обаче ще бъде преценено един ден от поколенията.
По скоро всичко би могло да загине, само не партията» (128–269).
5. Култ и отговорност
Фашистката държава, в която повече от всичко се говори за отговорност — политическа, историческа, морална и т.н., — по самата си същност е напълно безотговорна. В тази на пръв поглед педантична със своя ред и законност държава, се вършат най-страшните, най-престъпните, и същевременно най-безотговорните деяния. Това е лесно обяснимо.
Държавата, срастнала се с фашистката партия, предсавлява пълен господар на целия обществен живот. Всички са отговорни пред нея: масовите организации (ГТФ, «Хитлерюгенд», Съюзът на немските девойки, разните националсоциалисти и пр.), интелектуалните съюзи, дейците на науката и изкуството, отделните граждани, семейството и пр.
По-точното предсавяне на нещата приема следния ред: нацистката държава е господар на всичко, а НСДАП — господар на държавата. Всички са отговорни пред държавата, включително и гражданското общество, а държавата — пред НДСАП.
Но фашистката партия не е отговорна пред никого. Тя, която има в ръцете си цялата власт, съдбата на държавата и обществото, не носи отговорност пред никого.
При тоталитарната система фашистката партия по силата на своето монополно положение, след като не е отговорна пред никого, остава да бъде отговорна пред самата себе си. Но какво значи една партия, основен принцип в изграждането на която е бюрократическият централизъм, да бъде отговорна пред себе си? Това значи да бъде отговорна пред своята най-висша инстанция т.е. пред водача си. Получава се следователно пълна картина на йерархията на безотговорностите. Гражданското общество е отговорно пред държавата, държавата — пред фашистката партия, фашистката партия — пред своя водач.
Конкретният механизъм на безотговорностите е следният. Поради строго централизирания характер на фашистката партия и държава, всеки изпълнява директиви или заповеди на по-горната инстанция. Същевременно личният кариеризъм, ламтежът за власт и пари у отделният функционер го карат да проявява самоинициатива и изобретателност, да влага нещо от себе си при изпълнението на заповедта. Със средното изпълнение на заповедта той оправдава своето служебно положение, с престараването — получава аванс за придвижване нагоре по стълбата. Той не може да елиминира директивата, а само да я изпълни средно или много хубаво. Неизпълнението го изтласква от стълбата, изкарва го от играта, чиито правила са неумолими.
Точно тази особеност на фашистката система дава възможност на престъпниците на власт да бягат от отговорност, прехвърляйки я при нужда към по-горната инстанция. Всеки от по-низшите кадри, когато трябва да отговаря за своите престъпления, изтъква като аргумент, че бил просто съвестен изпълнител на служебен дълг или заповед. Следователно той не е могъл да избира, нито да рискува.