Тя поглади бузата си и леко се смръщи.
— Колко жалко, че не разполагам с никакви собствени средства.
— Е, имаш брачен договор, осигуряващ имуществото на съпругата, но… — не довърши той.
— Но то вече е отишло — отнесено промълви Франсес.
Джереми не пророни нито дума. После мъчително произнесе:
— Съжалявам, Франсес. Не мога да ти опиша колко съжалявам. Сключила си не особено добра сделка.
Тя остро го изгледа.
— Преди малко каза същото. Какво имаш предвид?
Джереми сковано изрече:
— Когато прояви добрината да се омъжиш за мен, ти имаше пълното право да очакваш… хм, сигурност, живот без мъчителни тревоги.
Тя го гледаше с искрено недоумение.
— За Бога, Джереми! Защо, за Бога, си мислиш, че се омъжих за теб?
Той се опита да се усмихне.
— Винаги си била най-вярната и най-преданата съпруга, мила моя. Но едва ли мога да се лаская, че щеше да приемеш предложението ми при… ъъъ… по-различни обстоятелства.
Тя се втренчи в него и внезапно избухна в смях.
— Ах, ти, стари разбойнико! Какво прекрасно сантиментално съзнание се крие зад адвокатската ти фасада. Наистина ли смяташ, че съм се омъжила за теб с цената да спася татко от хищниците или от интригите в жокейския клуб, или от каквото и да било друго?
— Ти много обичаше баща си, Франсес:
— Да, бях му доста предана. Татко беше такъв чаровник, страхотно удоволствие беше да се живее с него. Но винаги съм знаела, че е голям мошеник. И ако си мислиш, че съм се продала на семейния ни адвокат, за да спася татко от това, което той непрестанно си навличаше, значи така и не си разбрал най-важното нещо у мен. Изобщо не си го разбрал!
Тя не сваляше поглед от него. Колко странно, мислеше си, да си омъжена за някого повече от двайсет години и да не знаеш какво става в главата му. Но как можеше да знае, след като характерът му беше коренно различен от нейния? Романтична натура, естествено добре замаскирана, но дълбоко в същността си романтична. Помисли си:
„Всички тези романчета от Стенли Уейман в спалнята му? Те трябваше да ми подскажат. Бедното ми, мило глупаче.“
Гласно заяви:
— Омъжих се за теб, защото бях влюбена, разбира се.
— Влюбена в мен? Но какво можеше да те плени у мен?
— Честно да ти кажа, Джереми, сама не зная. За мен ти беше такава промяна, толкова различен от компанията на татко. Никога не говореше за коне. Нямаш представа до каква степен ми бяха писнали конете и прогнозите около курса на залаганията за купата Нюмаркет. Ти дойде на гости една вечер, помниш ли, а аз седнах до теб и те попитах какво е биметализъм. И ти ми каза, наистина ми каза. Е, обяснението ти запълни цялата вечеря — шест блюда. Тогава имахме пари и бяхме наели френски готвач!
— Сигурно ти е било дяволски отегчително — отвърна Джереми.
— Напротив. Останах очарована. Дотогава никой не се бе отнасял сериозно към мен. А ти бе толкова вежлив и все пак въобще не ме поглеждаше и не даваше вид, че ме смяташ за хубава или нещо от този род. Така се амбицирах! Заклех се, че ще те накарам да ме забележиш.
Джереми Клоуд мрачно заяви:
— Веднага те забелязах. Когато се прибрах вкъщи, не можах да мигна цяла нощ. Ти носеше синя рокля на цветчета от метличина…
За минута-две настъпи мълчание. Джереми се прокашля.
— Е, всичко бе толкова отдавна…
Франсес незабавно се постара да разсее смущението му.
— А ето ни днес — семейна двойка на средна възраст, изпаднала в затруднения, търсеща най-удачен изход от положението.
— След всичко, което ми довери, Франсес, този позор ми се струва хиляди пъти по-голям…
Тя го прекъсна:
— Нека си изясним нещата. Ти се извиняваш за това че си нарушил закона. Може да те съдят, да влезеш в затвора. (Той трепна.) Не желая да се стига дотам. Ще се боря с всички сили, за да го предотвратя, но само не мисли, че се възмущавам от нравственото ти падение. Не забравяй, че моето семейство не тачеше моралните ценности. Въпреки чара си, татко беше мошеник. Имах и един братовчед Чарлс. Потулиха аферите му и не го дадоха под съд, а го натириха някъде из колониите. Друг мой братовчед, Джералд, пък като студент в Оксфорд бе подправил чек. Но отиде да се бие във войната и го наградиха посмъртно с орден „Кръст на Виктория“ за изключителна смелост и преданост към хората му, както и за невероятна издръжливост. Опитвам се да те убедя, че човешката природа е такава, хората не са нито много лоши, нито много добри. Съмнявам се дали и аз самата съм много честна и почтена. Може би просто не съм имала изкушения, за да бъда различна. Но това, което зная е, че не ми липсва кураж и (тук тя му се усмихна) вярност.