Лин отметна поривисто глава. Внезапно усети, че й става забавно.
— Е, вече е късно — вежливо отвърна тя.
Дейвид Хънтър се изсмя. Явно той също се забавляваше.
— Искате да кажете, че ние вече грабнахме плячката? И въобще не ни е грижа.
— О, да, и изглежда това ви доставя невероятно удоволствие.
— Парите ли? Смея да кажа — да.
— Нямам предвид само парите. Включвам и самите нас в удоволствието.
— Защото ви правим луди ли? Може би да. Всички сигурно сте били толкова самодоволни и надути заради паричките на стария. Направо вече сте ги виждали в джоба си.
Лин възрази:
— Не бива да забравяте, че сме били научени на това от дълги години. Да не пестим, да не мислим за бъдещето бяхме насърчавани да кроим какви ли не планове и проекти.
(Роули, помисли си тя, Роули и фермата.)
— Явно само едно нещо не сте научили — доволно заяви Дейвид.
— Какво е то?
— Че на този свят няма нищо сигурно.
— Лин! — извика леля Кати от мястото си начело на масата. — Един от духовете на мисис Лестър е бил потомствен свещеник от четири поколения. Знаеш ли какви прекрасни неща предсказа? Трябва да си поговорим с теб, мила, надълго и нашироко. Не се и съмнявам, че Египет ти е повлиял физически.
Доктор Клоуд остро я прекъсна:
— Лин може да си намери много по-приятни занимания от твоите врели-некипели.
— Лайънел, ти си толкова предубеден — възрази съпругата му.
Лин се усмихна на леля си. После потъна в мълчание, а последната фраза на Дейвид се въртеше в главата й.
На този свят няма нищо сигурно…
Някои хора обитаваха подобен свят. За тях всичко бе опасно. Дейвид Хънтър бе такъв човек… Лин не познаваше този свят, но въпреки това той криеше за нея известно очарование.
Скоро Дейвид продължи със същия тих и развеселен глас:
— Да не би вече да не си говорим?
— О, не.
— Добре. Още ли завиждате на мен и на Розалийн за нечестно придобитото богатство?
— Да! — разпалено възкликна Лин.
— Прекрасно. И какво мислите да сторите?
— Ще купя малко восък и ще се заема с черна магия.
Той се разсмя.
— О, не, няма да постъпите така. Вие не разчитате на старомодни методи. Вашите похвати ще бъдат съвременни и вероятно доста ефикасни. Но ще загубите.
— Какво ви кара да мислите, че ще има битка? Нима вече не сме приели неизбежното?
— Всички се държите превъзходно. Страшно е забавно.
— Защо ни мразите? — тихо попита Лин.
Нещо проблесна в тъмните, непроницаеми очи.
— Едва ли ще го проумеете.
— Навярно ще мога — отвърна Лин.
За миг Дейвид замълча, а после каза със сговорчив тон:
— Защо ще се омъжвате за Роули Клоуд? Той е такъв глупак.
Лин рязко отвърна:
— Вие нищо не знаете. Изобщо не го познавате. И едва ли някога ще го разберете.
Дейвид продължи със същия тон:
— Какво мислите за Розалийн?
— Прекрасна е.
— Друго?
— Струва ми се, че не й е весело.
— Абсолютно сте права — съгласи се Дейвид. — Розалийн е доста глупавичка. И страхлива. Винаги се е страхувала. Оставя се безропотно да я носи течението, а после не знае какво става. Искате ли да ви разкажа за Розалийн?
— Ако имате желание — учтиво отвърна Лин.
— Да, имам. В началото силно се увличаше по театъра и започна да се занимава с това. Естествено не я биваше. Записа се в някаква третокласна пътуваща трупа, която заминаваше за Южна Африка. В Кейптаун трупата съвсем закъсала. Розалийн приела да се омъжи за държавен служител в Нигерия. Нигерия не й харесала, а и съпругът й едва ли й е харесвал особено. Ако е бил някой здравеняк, който се напива и я бие, можело е и да се получи нещо. Но той бил по-скоро интелектуалец — притежавал огромна библиотека насред дивата пустош и обичал да разговаря за метафизика. Тя отново се понесла към Кейптаун. Човечецът постъпил доста добре и й отпуснал прилична издръжка. Можел е да й даде развод, но не е бил в състояние да го направи, защото бил католик. Както и да е, за късмет умрял от треска, а Розалийн получила скромна пенсия. После започнала войната и тя отплавала с кораб за Южна Америка. И там не й харесало особено, ето защо се качила на друг кораб, където се запознала с Гордън Клоуд и му разказала тъжния си живот. Оженили се Ню Йорк, прекарали щастливо две седмици. Малко по-късно Гордън загина при бомбардировка. А Розалийн наследи голяма къща, ценни бижута и огромно богатство.