Тя не го бе чула да влиза, защото изцяло бе погълната от опитите си да представи благовиден предлог за сумата. Появата му я сепна. Освен това Франсес долови, че по непонятни причини Дейвид е в особено мрачно настроение.
— О, Дейвид! — непринудено възкликна тя. — Радвам се, че дойдохте. Тъкмо разказвах на Розалийн. Смъртта на Гордън постави Джереми в ужасно затруднение. Чудя се дали вие можете да ни помогнете. Въпросът е следният…
И тя го засипа със словесен поток — значителната сума, за която ставаше дума, подкрепата от страна на Гордън, устното обещание, правителствените ограничения, ипотеките…
Дълбоко в съзнанието си Дейвид изпита известно възхищение. Каква дяволски добра лъжкиня бе тази жена! Напълно правдоподобна история. Но фалшива от начало до край. Можеше да се закълне. Нито една вярна дума. Питаше се каква ли е всъщност истината. Дали Джереми не се бе захванал с нечисти сделки? Положението му сигурно беше доста трагично, щом допускаше Франсес да прибягва до ефектните си номера. А на нея определено не й липсваше достойнство.
— Десет хиляди? — попита той.
Розалийн промърмори с боязън:
— Това са много пари.
Франсес бързо вметна:
— Да, зная, че са много. Не бих се обърнала към вас, ако сумата не беше такава. Но Джереми никога нямаше да се включи в сделката, ако не беше силната поддръжка на Гордън. Какъв малшанс, че Гордън умря внезапно…
— И вие останахте на сухо? — грубо я прекъсна Дейвид. — А толкова сигурно бяхте приютени под крилото му.
В погледа на Франсес проблесна пламъче, докато казваше:
— Вие представяте нещата доста пресилено!
— Розалийн не може да се разпорежда с основния капитал, знаете го много добре. Живее от лихвите. И плаща доста висок данък върху тях.
— О, да, известно ми е. В днешно време данъците са ужасни. Но все пак нещо би могло се направи, нали? Ние ще й се издължим…
Той я прекъсна:
— Би могло, но няма да стане.
Франсес бързо се извърна към Розалийн:
— Розалийн, вие сте толкова щедра…
Дейвид не я остави да довърши мисълта си:
— За каква я смятате Розалийн, всички вие от вашата фамилия — за дойна крава ли? Всички идвате при нея с намеци, молби, жалби. А зад гърба й сипете подигравки, насмешки, проявявате високомерие, омраза, желаете смъртта й…
— Не е вярно! — извика Франсес.
— Така ли? Искам да ви кажа, че ми писна от всички вас! И на нея й е писнало. Няма да изкопчите пари от нас, така че престанете да идвате и да се жалвате. Ясно ли е?
Лицето му бе потъмняло от ярост.
Франсес се изправи със застинало в безизразна маска изражение. Сложи си ръкавиците разсеяно, но с усърдие, сякаш това бе действие от особено значение.
— Изразихте се съвсем недвусмислено, Дейвид — процеди през зъби тя.
Розалийн тихо изстена:
— Съжалявам. Наистина съжалявам…
Франсес не й обърна внимание. Сякаш Розалийн не беше в стаята. Пристъпи към стъклената врата и прага се обърна с лице към Дейвид.
— Споменахте, че ненавиждам Розалийн. Не е вярно. Никога не съм я ненавиждала. Но вас — да. Вече ви ненавиждам.
— Какво искате да кажете?
— Жените трябва да живеят. Розалийн се омъжи за богат мъж, много по-възрастен от нея. И защо не? Но вие! Вие живеете на гърба на сестра си, живеете охолно и леко — но на нейния гръб.
— Просто стоя между нея и харпиите.
Те се пронизваха с поглед. Дейвид усети гнева й и през ума му премина мисълта, че Франсес Клоуд е опасен противник — враг, който може да се окаже едновременно и безскрупулен, и дързък.
Когато тя отново отвори уста, за момент той изпита дори страх. Но репликата й бе многозначителна:
— Ще запомня думите ви, Дейвид.
И като мина покрай него, Франсес излезе през вратата.
Дейвид се запита дали само му се е сторило, че в последните й слова бе отправена заплаха. Розалийн плачеше.
— О, Дейвид, Дейвид… Не трябваше да й наговаряш тези ужасни приказки. От всички тя се отнасяше най-мило с мен.
Той яростно кресна:
— Млъкни, малка глупачке. Нима искаш да се впият в теб и да те изцедят до последното пени?