— Поне ще бъде убедително — сухо отсече Дейвид.
— О, да, убедително, но и малко смущаващо. За мисис Гордън Клоуд ми е думата. Защото тогава, разбира се, тя няма да бъде мисис Гордън Клоуд. Неловко, нали? Признайте, че е малко неловко.
— Сестра ми се омъжи повторно напълно почтено и законно — заяви Дейвид.
— Но, разбира се, приятелю. Разбира се. Ни най-малко не оспорвам това. Всеки съдия ще го потвърди. Никаква вина не може да й бъде приписана.
— Съдия? — рязко възкликна Дейвид.
Другият добави сякаш извинително:
— Мислех си за бигамията.
— Какво точно целите? — свирепо попита Дейвид.
— Е, хайде не се вълнувате, приятелче. Нека по-добре да размърдаме главите си и да видим как най-добре да постъпим. Най-добре за сестра ви, искам да кажа. Никой не желае да бъде опозорен пред обществото.
— Ъндърхей… хм, Ъндърхей винаги е бил човек с кавалерско чувство — Ардън поспря за миг. — И все още е.
— Е? — сепна се Дейвид.
— Точно това казах.
— Значи Робърт Ъндърхей е жив? Къде е сега?
Ардън се облегна напред. Тонът му стана поверителен.
— Наистина ли искате да разберете, Дейвид? Няма ли да е по-добре, ако ви бъде спестена тази подробност? Да разгледаме нещата така — доколкото вие знаете и доколкото Розалийн знае, Ъндърхей е умрял в Африка. Много добре, но ако Ъндърхей е жив, на него не му е известно, че жена му се е омъжила повторно, дори и не подозира. Защото естествено, ако разбере, той веднага би се появил… Знаете, че Розалийн е наследила доста солидна сума от втория си съпруг, но в такъв случай, значи, ъъъ… тя няма да има никакви права върху тези пари. Ъндърхей е твърде чувствителен на тема чест. Надали би му харесал фактът, че тя е наследила пари чрез измама — за миг той спря. — Но, разбира се, напълно е възможно Ъндърхей да не знае нищо за втория й брак. Как е закъсал бедният човек, дяволски е закъсал.
— Какво искате да кажете с това „закъсал“?
Ардън поклати печално глава.
— Здравето му е разклатено. Има нужда от медицински грижи… специално лечение… а всичко за съжаление е толкова скъпо.
Той произнесе внимателно последната дума, откроявайки я от останалите. Без да го съзнава, Дейвид Хънтър бе очаквал да чуе точно нея.
Той повтори подчертано ясно:
— Скъпо?
— О, да. За съжаление всичко струва пари. На практика горкият Ъндърхей е разорен — каза човекът. А после добави: — Нищичко си няма бедният…
Само за секунда погледът на Дейвид обходи стаята. Съзря раницата, окачена на стола. Куфар или чанта не се виждаше.
— Много ми е чудно — възрази той с враждебен глас, — дали Робърт Ъндърхей е чак такъв джентълмен, какъвто го изкарвате.
— Някога беше — увери го другият. — Но нали знаете, животът прави хората цинични.
Направи пауза и продължи:
— Гордън Клоуд наистина бе невероятно заможен. Мисълта за такова богатство може да пробуди и най-долните човешки инстинкти.
Дейвид Хънтър се изправи.
— Отговорът ми е: вървете по дяволите!
Невъзмутимо усмихнат, Ардън заяви:
— Да, мислех си, че ще го кажете.
— Вие сте само един проклет изнудвач и нищо повече. Иде ми да ви разоблича като измамник.
— Да ме разобличите и заклеймите? Възхитителна реакция. Но дали ще ви хареса, ако аз ви разоблича? Не смятам обаче да го сторя. Ако вие не приемете това, което ви предлагам, ще потърся други клиенти.
— Какво имате предвид?
— Ами фамилията Клоуд. Представете си, че отида при тях. „Извинете, ще ви бъде ли интересно да научите, че покойният Робърт Ъндърхей е жив и здрав?“ За Бога, човече, та те направо ще подскочат!
Дейвид презрително отвърна:
— Нищо няма да изкопчите от тях. Всички до един са закъсали с парите.
— О, да, но съществува и нещо като работно споразумение. Парите в брой в деня, когато се докаже, че Ъндърхей е жив, че мисис Гордън Клоуд е все още мисис Робърт Ъндърхей и че следователно е валидно завещанието на Гордън Клоуд, направено преди женитбата му…
Няколко минути Дейвид не проговори, после безцеремонно попита:
— Колко?
Отговорът бе не по-малко безцеремонен:
— Двайсет хиляди.
— Дума да не става. Сестра ми не може да пипа основния капитал — живее само от лихвите.