— Приятен е — допълни Франсес, — но е изключително муден. Знаеш ли, имам чувството, че нещата между него и Лин не вървят много добре.
Джереми разсеяно измърмори:
— Лин… а, да… разбира се. Прости ми, аз… нещо не мога да се съсредоточа. Напрежението…
Франсес бързо го прекъсна:
— Не мисли за това. Всичко ще се оправи, казвам ти.
— Понякога ме плашиш, Франсес. Толкова си безразсъдна. Сама не съзнаваш…
— Много добре съзнавам всичко. Не ме е страх. Знаеш ли, Джереми, май всъщност дори се забавлявам.
— Точно това, скъпа моя, ме тревожи най-силно — заяви Джереми.
Тя се усмихна.
— Хайде. Не бива да караш онова селско момче да те чака прекалено дълго. Върви и му помогни да попълни формуляр номер хиляда сто деветдесет и девет или който и да е.
Но когато излязоха от трапезарията, чуха хлопването на външната врата. Мистър Роули предал, съобщи им Една, че няма да чака, защото не било нещо важно.
Тринайсета глава
Във въпросния вторник следобед Лин Марчмънт излезе на дълга разходка. Почувствала нарастващо вътрешно безпокойство и неудовлетворение, тя бе решила да премисли нещата.
С Роули не се бяха виждали от няколко дни. След буреносната им раздяла онази сутрин, когато го бе помолила да й заеме петстотин лири, те бяха продължили да се срещат както обикновено. Лин разбираше, че молбата й е била неразумна и че Роули с право я бе отхвърлил. Въпреки това разумът надали беше сред най-привлекателните качества за влюбените. Външно нещата между двамата бяха същите, вътрешно — не бе сигурна. Последните няколко дни й се бяха сторили непоносимо монотонни, макар да не си признаваше, че внезапното заминаване на Дейвид за Лондон имаше нещо общо с настъпилата скука. Дейвид, горчиво разсъждаваше тя, е интересна личност…
Що се отнасяше до роднините й, в момента всички й се струваха ужасно досадни. Майка й, в отлично разположение на духа, я бе ядосала по време на обяда същия ден, като обяви, че ще търси втори градинар. „Старият Том просто не може да се справи.“
— Но, мила мамо, ние не можем да си го позволим — яростно възрази Лин.
— Глупости. Наистина си мисля, Лин, че Гордън би останал крайно недоволен, ако можеше да види в какво състояние е градината. Той бе толкова педантичен относно лехите покрай оградата, косенето на тревата и поддържането на алеите. А погледни сега на какво приличат. Чувствам, че Гордън би искал всичко отново да се приведе в ред.
— Дори ако трябва да вземаме назаем пари от вдовицата му, за да го постигнем.
— Казах ти вече, Лин. Розалийн се представи чудесно. Мисля, че наистина усети нещата от моята гледна точка. Сметката ми в банката се оправи, след като изплатих всички борчове. И наистина ми се струва, че втори градинар ще ни е само от полза и ще направим икономии. Помисли си за зеленчуците, които ще можем да отглеждаме допълнително.
— Можем да си купуваме много повече зеленчуци за много по-малко от три лири седмично.
— О, надявам се да намерим някого за по-ниска сума скъпа. Толкова много хора сега излизат от армията и си търсят работа. Във вестниците пише.
— Съмнявам се, че ще ги откриеш точно в Уормсли Вейл или Уормсли Хийт — сухо отсече Лин.
Макар и въпросът да остана висящ, мисълта, че майка й ще използва Розалийн като постоянен източник на средства, не й даваше мира. Тя съживяваше спомена за подигравателните думи на Дейвид.
И така, кисела и раздразнена, тя се отправи на разходка, за да се поразтуши.
Но лошото й настроение не се подобри при срещата с леля й Кати пред пощата. Леля Кати бе доволна от живота.
— Струва ми се, скъпа Лин, че скоро ще имаме добри вести.
— За какво намекваш, лельо Кати?
Мисис Клоуд кимна с усмивка на човек, който разбира от тези неща.
— Осъществих най-изумителния контакт — наистина беше изумителен. Щастлив край на всички наши неприятности. Срещнах една спънка, но оттогава всички послания гласят да опитвам отново и отново. Ако в началото не успеете… и така нататък. Няма да издавам никакви тайни, скъпа Лин, и последното нещо, което бих искала, е преждевременно да подхранвам напразни надежди, но съм твърдо убедена, че нещата много скоро ще се наредят добре. И съвсем навреме. Наистина толкова се тревожа за вуйчо ти. Прекалено усилено работи през войната. Действително има нужда да се оттегли и да се отдаде на изследванията си, което, разбира се, не може да стане, ако няма приличен доход. Понякога получава такива едни нервни пристъпи. Наистина се безпокоя за него. Толкова е странен.