Сети се, че познава бегло лейтенант Спенс от Оустширската полиция и че младият Мелън живее недалеч от Уормсли Хийт, а точно той беше близък с Джереми Клоуд.
И докато замисляше да се свърже по телефона с Мелън, Джордж влезе, за да го извести, че някой си мистър Роланд Клоуд иска да се види с Еркюл Поаро.
— Аха! — със задоволство възкликна Поаро. — Поканете го.
В стаята пристъпи симпатичен, разтревожен млад мъж. Изглежда не знаеше как да започне.
— Е, мистър Клоуд — притече се на помощ Поаро, — с какво мога да ви бъда полезен?
Роули го гледаше със съмнение. Пищните мустаци, изящната кройка на облеклото, белите гети, както и островърхите лачени обувки определено изпълваха този консервативен младеж с мрачни предчувствия.
Поаро отлично осъзнаваше ефекта, който външността му оказваше върху него, и това само го забавляваше.
Роули с усилие започна:
— Боя се, че първо трябва да ви обясня кой съм и всичко останало. Вие едва ли знаете името ми…
Поаро го прекъсна:
— Разбира се, че зная вашето име. Леля ви се отби при мен миналата седмица.
— Леля ми?
Роули зяпна и се втренчи в Поаро с искрено удивление. Изглеждаше невероятно изумен и Поаро отхвърли първоначалното си предположение, че между двете посещения има някаква връзка. За момент му се бе сторило забележително съвпадение двама членове от фамилията Клоуд да изберат него за консултант, но след миг разбра, че съвпадение няма — това бе просто естествена последица, произлизаща от една обща причина.
На глас произнесе:
— Предполагам, че мисис Лайънел Клоуд е ваша леля.
Роули придоби още по-изумен вид. Изненадано възкликна:
— Леля Кати? Да не би… може би имате предвид… мисис Джереми Клоуд?
Поаро поклати отрицателно глава.
— Но, какво, за Бога, би могла…
Поаро дискретно промърмори:
— Доколкото разбрах, била е насочена към мен от провидение свише.
— О, Боже! — отвърна Роули с облекчение. Дори се развесели. После продължи, сякаш ободряваше Поаро: — Тя е съвсем безобидна, сигурно сте го усетили.
— Съмнявам се — промълви Поаро.
— Какво искате да кажете?
— Дали изобщо има безобидни хора?
Роули се втренчи в него и Поаро въздъхна.
— Дошли сте да ме питате нещо? Нали така? — тактично го подсети той.
Тревожният израз отново се върна на лицето на Роули.
— Боя се, че историята е доста дълга…
Поаро също се боеше от това. Вече си бе съставил мнение, че Роули Клоуд не е от онзи тип хора, които стигат бързо до същността на въпроса. Облегна се назад и притвори очи, когато Роули започна да разправя:
— Вижте, Гордън Клоуд бе мой вуйчо…
— Известно ми е всичко за Гордън Клоуд — услужливо вметна Поаро.
— Чудесно. Значи няма нужда да ви обяснявам. Няколко седмици преди смъртта си той се ожени за млада вдовица на име Ъндърхей. След смъртта му тя остана да живее в Уормсли Вейл заедно с брат си. Всички ние смятахме, че първият й съпруг е умрял от треска в Африка. Но сега излиза, че вероятно не е така.
— Охо — Поаро се изправи на стола. — И какво ви насочва към подобно предположение?
Роули описа пристигането на мистър Инок Ардън в Уормсли Вейл.
— Може би сте прочели за това във вестниците?
— Да, четох — притече се отново на помощ Поаро.
Роули продължи. Описа първоначалното си впечатление от мъжа на име Ардън, посещението си в „Елена“, писмото, което беше получил от Беатрис Липинкот, и накрая подслушания от Беатрис разговор.
— Разбира се — добави Роули, — човек не може да бъде съвсем сигурен какво точно е чула. Може би мъничко е преувеличила или пък е схванала нещо погрешно.
— Тя разказа ли на полицията своята история?
Роули кимна.
— Да, по мое настояване.
— Добре, но, извинете ме, мистър Клоуд, не ми е ясно защо сте дошли при мен? Искате да разследвам това… убийство ли? Защото предполагам, че става дума за убийство.
— Боже мой, не! — възкликна Роули. — Нищо такова не искам. Това е работа на полицията. Човекът е бил убит и толкова. От вас искам следното — да откриете кой е бил този мъж.