Той изгледа Поаро с уважение и недоверие. Нечовешко щеше да е от страна на Поаро да устои на изкушението да не се изфука. Но пазейки спомена за един от своите блестящи предшественици, той тържествено изтъкна:
— Имам си своите методи, мистър Клоуд.
Това бе казано съвсем на място. По лицето на Роули се изписа страхопочитание.
— Да… естествено… Наистина… не зная как хората ги правят тези неща.
Поаро не пожела да го осветли. Когато Роули си тръгна, той седна и написа кратка бележка. Връчи я на прислужника си Джордж с инструкциите да я занесе в „Коронейшън“ и да изчака за отговора.
Отговорът бе повече от задоволителен. Майор Портър изпращаше своите почитания на мосю Еркюл Поаро и с удоволствие щеше да приеме него и приятеля му на адрес Кампдън Хил, 79 Еджуей стрийт, в пет часа следобед.
В четири и половина Роули Клоуд се появи отново.
— Е, провървя ли ви, мосю Поаро?
— Да, разбира се, мистър Клоуд. Отиваме да се срещнем с един стар приятел на капитан Робърт Ъндърхей.
— Какво? — Роули зяпна. Втренчи се в Поаро с удивлението на малко момченце, което гледа как фокусникът вади зайци от шапката си. — Но това е изумително! Не разбирам как успяхте да го постигнете… и то само за няколко часа.
Поаро пренебрежително махна с ръка и се опита да си придаде скромно изражение. Нямаше никакво намерение да разкрива простотата, с която бе постигнал номера си. Суетата му се подхранваше от впечатлението, което бе оставил у простоватия Роули.
Двамата мъже излязоха заедно, спряха едно такси и се отправиха към Кампдън Хил.
Майор Портър обитаваше първия етаж на малка занемарена къща. Отвори им жизнерадостна и размъкната жена, която ги покани да влязат. Стаята бе просторна, с лавици с книги по стените и няколко избелели спортни снимки. Подът бе застлан с два килима — от добро качество и с чудесни убити цветове, но вече похабени. Поаро забеляза, че в средата лакът на пода се бе запазил, докато по краищата бе изтъркан. Осъзна, че до неотдавна в стаята е имало по-хубави килими, които навремето са стрували доста пари. Вдигна поглед към мъжа, застанал изправен до камината, облечен в костюм с отлична кройка, но вече износен. Поаро се досещаше, че майор Портър, бивш военен, сега едва свързваше двата края. Данъците и поскъпналият живот засягаха най-тежко ветераните от войната. Но Поаро бе сигурен, че майор Портър никога нямаше да изневери на някои свои традиции. Членството му в клуба бе едно от тях.
Майор Портър заговори отривисто.
— Боя се, че не си спомням да сме се срещали, мосю Поаро. В клуба казвате, така ли? Преди няколко години? Естествено, името ви ми е познато.
— Това е мистър Роланд Клоуд. — Поаро представи момчето.
Майор Портър кимна с глава и отвърна:
— Приятно ми е. За жалост не мога да ви предложа по чашка шери. Складът на търговеца, който ме снабдяваше, пострада при една бомбардировка. Имам джин. Отвратително питие, винаги съм го казвал. Или може би малко бира?
Спряха се на бирата. Майор Портър извади табакера.
— Цигара?
Поаро прие. Майорът драсна клечка кибрит и я поднесе към цигарата му.
— За вас не, нали? — обърна се той към Роули. — Предполагам, че няма да имате нищо против, ако си запаля лулата?
И той го стори, всмуквайки и издухвайки многократно.
— Е, сега — започна той, след като всички тези формалности приключиха, — за какво става въпрос?
Погледът му се местеше от единия към другия. Поаро отговори:
— Навярно сте чели във вестниците за смъртта на един мъж в Уормсли Вейл?
Портър поклати глава.
— Навярно. Но не помня.
— Името му бе Ардън. Инок Ардън.
Портър отново поклати глава.
— Намерен е бил с разбит череп в стаята си в „Елена“. Портър смръщи вежди.
— Чакайте малко… Да, четох нещо такова… Кога беше? Май че преди няколко дни.
— Точно така. Нося със себе си снимка — от вестник. За съжаление не е много ясна. Интересува ни, майор Портър, дали сте виждали някога това лице?
Той му подаде възможно най-ясната снимка на лицето на убития, с която бе успял да се сдобие.
Майор Портър се загледа в нея и челото му се навъси.
— Чакайте малко.
Извади очилата си, намести ги и разгледа снимката по-отблизо. После нададе изумен вик.
— По дяволите! Да ме вземат мътните!