Поаро кимна.
— Специално за фамилията Клоуд животът на Робърт Ъндърхей е бил безценен. Защото този факт би означавал, че те ще си поделят огромно състояние.
— Отново, mon ami10, споделям напълно вашето мнение. Робърт Ъндърхей жив и здрав — това е нужно на всички от фамилията Клоуд.
— Значи пак стигаме до началото — Розалийн и Дейвид Хънтър са единствените хора с мотив за престъплението. Розалийн Клоуд е била в Лондон. Но Дейвид, както знаем, същия ден е бил в Уормсли Вейл. Слязъл е в 5.30 на гарата в Уормсли Хийт.
— Ето, вече имаме сигурен мотив, а също и сведението, че от 5.30 до неустановен час той е бил в близост до местопрестъплението.
— Точно така. Сега да разгледаме версията на Беатрис Липинкот. Аз й вярвам. Чула е разговора, който предаде, макар че може и да го е поукрасила малко, но това все пак е човешко и не излиза извън рамките на нормалното.
— Съвсем човешко е, както казвате.
— Вярвам й, не само защото я познавам, но и защото просто не би могла да съчини сама някои факти. Например тя никога преди не е чувала името Робърт Ъндърхей. Точно по тази причина съм склонен да вярвам на нея, а не на Дейвид Хънтър.
— Както и аз — присъедини се Поаро. — Направи ми впечатление на изключително последователен и честен свидетел.
— Имаме потвърждение за достоверността на разказа й. А как мислите, защо братът и сестрата са заминали за Лондон?
— Това е въпросът, който ме интересува най-много.
— Добре, ето как стоят нещата с парите. Розалийн Клоуд притежава само пожизнена лихва върху състоянието на Гордън Клоуд. Не може да тегли от основния капитал или вероятно има право само на суми от около хиляда лири. Но скъпоценностите и всичко останало е нейно. Щом се е върнала в Лондон, първата й задача е била да предложи за продан на Бонд стрийт някои от най-ценните си бижута. Нуждаела се е спешно от голяма сума пари в брой. С други думи, трябвало е да се запуши устата на някой изнудвач.
— И вие наричате това улика срещу Дейвид Хънтър?
— А според вас не е ли?
Поаро поклати глава.
— Улика за изнудване — да. Улика за преднамерено убийство — не. Двете просто се изключват взаимно, mon cher11. Или младежът е смятал да плати, или е планирал да извърши убийство. А вие току-що изтъкнахте доказателство, че той е имал намерение да плати.
— Да, да, може би сте прав. Но сигурно се е отказал.
Поаро сви рамене.
— Този тип хора са ми известни — започна да разсъждава лейтенантът. — По време на война са безценни. Смелост колкото искаш. Дързост и безразсъдно пренебрегване на личната безопасност. Хора, които се впускат във всякакви авантюри. Такива личности най-често печелят ордени за храброст, макар и в повечето случаи посмъртно. Да, когато отидат на война, те стават герои. Но в мирно време — в мирно време най-често свършват в затвора. Обичат риска, не могат да спазват правилата и не дават пукната пара за общественото мнение. И в крайна сметка не зачитат дори и човешкия живот.
Поаро кимна.
— Казвам ви — повтори лейтенантът, — познавам този тип хора.
Няколко минути двамата мъже мълчаха.
— Eh bien — проговори най-сетне Поаро. — Съгласихме се, типът на убиеца ни е ясен. Но това е всичко и то не ни води до никъде.
Спенс го изгледа с любопитство.
— Завиден интерес проявявате към този случай, а, мосю Поаро?
— Да.
— И защо, ако мога да попитам?
— Честно казано — Поаро разпери ръце — и аз не зная точно. Може би се сещам как си седях преди две години със свит на топка стомах (защото никак не обичам въздушните нападения и губя смелост, макар и да се опитвам да го скрия). Та си седя, както ви казах, с болезнено усещане ето тук — Поаро изразително притисна стомаха си, — в пушалнята в клуба на моя познат, а в това време клубният досадник, добрият стар майор Портър, нарежда нещо с монотонен глас. Разказва някаква дълга история, която никой не слуша. Никой, освен мен. Аз слушам, първо, защото искам да отклоня вниманието си от бомбите, и второ, защото фактите, които той описва, ми се струват интересни и подтикват към размишления. И се питам дали пък не е възможно един ден нещо да изскочи от тази история. И ето че сега нещо изскочи.
— Неочакваното се случи, така ли?
— Напротив — поправи го Поаро. — Точно очакваното се случи, което само по себе си е невероятно интересно.