— А не си ли заслужава да не разпознаеш съпруга си, след като от този факт зависи богатството ти от милиони лири? — лейтенантът вложи цинизъм в думите си. — Пък и ако мъжът не е бил Робърт Ъндърхей, защо тогава е бил убит?
— Ето в кое е загадката — промърмори Поаро.
Шеста глава
Поаро си тръгна намръщен от полицията. Постепенно забави крачка. На площада пред пазара се спря и се огледа. Виждаше се къщата на доктор Клоуд с изтъркана табела на вратата, а малко по-надолу и пощата. От другата страна бе домът на Джереми Клоуд. Поаро съзря пред себе си римската католическа църква „Успение Богородично“ — малка сграда, сгушена като теменужка на фона на внушителната „Света Мария“, извисила арогантно снага в средата на площада, обърната към Корнмаркет, възвеличаваща славата на протестантската религия.
Някак импулсивно Поаро мина през портата на католическата църква и стигна по пътечката до вратата й. Натисна дръжката и влезе. Свали си шапката и се отпусна на колене пред олтара зад един от столовете. Молитвата му бе прекъсната от звука на сподавени, сърцераздирателни ридания.
Поаро се обърна. От другата страна на пътеката бе коленичила жена в тъмна рокля, заровила глава в ръцете си. След малко тя се изправи и, все още хлипайки, се насочи към вратата. С широко отворени от любопитство очи Поаро стана и я последва. Бе разпознал Розалийн Клоуд.
Тя се спря, като се мъчеше да се овладее. Поаро я настигна и й заговори с нежен глас:
— Мога ли с нещо да ви помогна, мадам?
Розалийн не изрази никаква изненада, само му отговори с простотата на нещастно дете.
— Не. Никой не може да ми помогне.
— Изживявате голяма тревога, нали?
Тя отвърна:
— Отведоха Дейвид… И аз съм съвсем сама. Казаха, че е извършил убийство… Но той не е! Не го е извършил! — изгледа Поаро и добави: — Вие бяхте днес на следствието, нали? Видях ви!
— Да. Ако мога да ви помогна с нещо, мадам, с радост бих го сторил.
— Страхувам се. Дейвид ми каза, че съм в безопасност, докато той е тук и се грижи за мен. Но сега го отведоха… и аз се страхувам. Той ме предупреди — всички ми желаят смъртта. Колко ужасно звучи! Но сигурно е вярно.
— Разрешете ми да ви помогна, мадам.
Тя поклати глава.
— Не. Никой не може да ми помогне. Не мога дори да се изповядам. Сама ще трябва да понеса бремето на своята греховност. Бог ме е лишил от милостта си.
— Никой не е лишен от милостта на Бога — заяви Поаро. — Знаете го много добре, дете мое.
Тя отново го погледна — безумен, печален поглед.
— Трябваше да призная греховете си. Само ако можех…
— А не можете ли? Нали затова дойдохте в църквата?
— Дойдох да потърся утеха, просто утеха. Но каква утеха може да има за мен? Аз съм грешница.
— Всички сме грешници.
— Но човек би трябвало да се покае… Длъжна бях да говоря… да разкажа всичко — тя покри лицето си с ръце. — О, всички онези лъжи, които наприказвах! Лъжите…
— Излъгали сте нещо за съпруга си? За Робърт Ъндърхей? Всъщност убитият е Робърт Ъндърхей, така ли?
Тя рязко се обърна към него. Погледът й бе изпълнен с подозрение и предпазливост. Извика силно:
— Казвам ви, това не беше моят съпруг. Изобщо нямаше нищо общо с него!
— Убитият не е бил вашият съпруг, така ли?
— Точно така — предизвикателно заяви тя.
— Кажете ми — продължи Поаро, — що за човек беше вашият съпруг?
Погледът й се закова в него. После лицето й тревожно се сви. В очите й се появи страх. Тя извика:
— Не желая повече да разговарям с вас.
Подмина го бързо и се затича по пътеката към площада.
Поаро не направи опит да я последва. Само кимна доволно с глава.
— Аха — промълви той, — значи е точно така!
После бавно се отправи към площада. След миг колебание тръгна по Хай стрийт, която водеше право към „Елена“ — последната сграда преди полята.
На входа на хотела се натъкна на Роули Клоуд и Лин Марчмънт.
Поаро огледа момичето с любопитство. Красива девойка, помисли си той, а също и интелигентна. Не от онзи тип, който му допадаше. Предпочиташе нещо по-нежно и по-женствено. Според него Лин Марчмънт безспорно бе модерно момиче, но човек спокойно би могъл да я определи и като тип от времето на кралица Елизабет I. Тези представителки на нежния пол си знаеха цената, държаха се свободно и се възхищаваха от дръзки и силни мъже.