— Толкова сме ви признателни, мосю Поаро — каза Роули. — Боже мили, наистина беше страхотен номер.
Което си бе самата истина, помисли си Поаро. Когато ти задават въпрос, чийто отговор ти е известен, не представлява никаква трудност да изпълниш номера си с всички необходими ефекти. Разбираше как се чувства Роули — да извадиш изневиделица, образно казано, някакъв си майор Портър, се доближаваше по ефектност до безброй зайци, изскачащи от шапката на фокусник.
— Направо се чудя как успяхте — продължи Роули. Поаро не го осветли по въпроса. В края на краищата и той бе човек. Фокусникът не разкриваше пред публиката тайната на триковете си.
— Както и да е, Лин и аз сме ви безкрайно благодарни — не спираше Роули.
На Поаро му се стори, че Лин Марчмънт не изглеждаше особено благодарна. Под очите й имаше сенки от преумора, пръстите й нервно се сплитаха и отпускаха.
— Това е от огромно значение за бъдещия ни семеен живот — каза Роули.
Лин се сопна:
— Откъде знаеш? Чакат ни още толкова много формалности.
— Кога ще се жените? — вежливо попита Поаро.
— През юни.
— А откога сте сгодени?
— Вече почти шест години — отвърна Роули. — Лин съвсем скоро се уволни от Женската спомагателна служба към военноморските сили.
— А сигурно е забранено жената да се омъжва, докато е в тази служба?
Лин кратко обясни:
— Аз бях в чужбина.
Поаро забеляза, че Роули изведнъж се намръщи. После рязко заяви:
— Хайде, Лин. Трябва да тръгваме. Предполагам, че мосю Поаро бърза да се връща в града.
Поаро отвърна усмихнато:
— Но аз няма да се връщам в града.
— Какво?
Роули се закова на място.
— За известно време ще отседна тук, в „Елена“.
— Но… но защо?
— C’est un beau paysage13 — кротко изтъкна Поаро.
Роули неуверено измънка:
— Да, разбира се. Но… не сте ли, хм… зает?
— Направил съм си сметката — усмихнато го увери Поаро. — Не съм длъжен непрекъснато да поемам ангажименти. Мога да се наслаждавам на свободното си време и да го прекарвам там, където ме отведе фантазията ми. А тя ме насочва към Уормсли Вейл.
Видя как Лин Марчмънт вдигна глава и го изгледа втренчено. Стори му се, че Роули беше леко притеснен.
— Предполагам, играете голф? — попита той. — Защото в Уормсли Хийт има много по-хубав хотел. А това селце е толкова загубено.
— Моите интереси — обясни Поаро — са насочени изцяло към Уормсли Вейл.
Лин каза:
— Хайде, Роули.
Роули я последва с неохота. На вратата Лин се спря и внезапно се върна назад. С тих и спокоен глас заговори на Поаро:
— След следствието арестуваха Дейвид. Вие… мислите ли, че имаха право?
— Нямаха друг избор, мадмоазел, след произнесеното решение.
— Имам предвид… мислите ли, че той го е извършил?
— А вие? — отвърна с въпрос Поаро.
Но Роули отново застана до нея. Лицето на Лин застина. Тя каза:
— Довиждане, мосю Поаро. Надявам се, ще се видим отново.
„Съмнявам се“ — каза си Поаро.
Малко след като си уреди с Беатрис Липинкот стая в „Елена“, той отново излезе. Стъпките му го насочиха към дома на доктор Лайънел Клоуд.
— О! — възкликна леля Кати и отстъпи крачка назад. — Мосю Поаро?
— На вашите услуги, мадам — поклони се Поаро. — Идвам да ви изкажа почитанията си.
— О, много мило от ваша страна, наистина. Да… ами заповядайте вътре. Моля, седнете. Само да преместя оттук тази книга на мадам Блаватски14. Ще пиете ли чаша чай? Само дето кейкът е толкова стар. Бях си наумила да купя пресен от Пийкок, понякога в сряда има и руло с пълнеж от сладко… Но едно следствие винаги обърква графика на домакинството, не мислите ли?
Поаро отвърна, че според него това е напълно разбираемо.
Беше си въобразил, че Роули Клоуд се притесни, когато спомена за намерението си да поостане в Уормсли Вейл. Безспорно леля Кати въобще не го посрещна приветливо. На лицето й бе изписано изражение, твърде близко до смущението. После, като се наведе напред, прошепна заговорнически: