— Има ли нещо в медицинската експертиза по случая, което да не ви удовлетворява? Питам ви съвсем неофициално, разбира се.
Доктор Клоуд отвърна замислено:
— Не, не мисля.
— Да, да — има нещо. Виждам, че има нещо.
Когато пожелаеше, Поаро можеше да придаде на гласа си почти хипнотичен тон. Доктор Клоуд леко се навъси, а после нерешително започна:
— Нямам никакъв опит с криминалните случаи. Пък и медицинската експертиза въобще не е окончателно, солидно и неуязвимо доказателство, за каквото го смятат лаиците и авторите на романчета. Всички ние сме склонни към грешки и медицината също не прави изключение. Какво представлява една диагноза? Догадка, базираща се на известни познания и няколко неопределени следи, които водят в различни посоки. Лично аз съм безпогрешен може би в диагностицирането на шарката, защото в кариерата си съм се сблъсквал със стотици случаи и съм запознат с многобройните й признаци и симптоми. Едва ли обаче някога ще срещнеш „типичния случай“ на шарка, описан в учебниците.
Случвало ми се е какво ли не — виждал съм жена легнала на операционната маса, за да й бъде отстранен апандиситът, на която изведнъж й поставят диагноза коремен тиф — точно навреме! Или пък дете с кожен обрив, чиято диагноза, поставена от сериозен и съвестен млад лекар, е тежка авитаминоза. Обаче пристига местният ветеринар и казва на майката, че любимата котка на детето й има тения и то сигурно се е заразило от нея!
Лекарите, както и всички останали хора, стават жертва на предубежденията си. Ето, в нашия случай — до мъжа, който безспорно е убит, намират окървавена маша. Глупаво ще бъде да се твърди, че е бил ударен с нещо друго и все пак, тъй като нямам никакъв опит с хора с разбити черепи, аз бих заподозрял нещо съвсем различно — нещо може би не толкова гладко и закръглено… нещо като, ох… не зная, нещо с по-остър ръб — тухла или друг подобен предмет.
— Вие не съобщихте това на следствието?
— Ами не, защото наистина не съм сигурен. Съдебният лекар Дженкинс остана удовлетворен, а той има последната дума. Но предубеждението остава — до тялото лежи оръжие. Възможно ли е травмата да е била нанесена с него? Да, възможно е. Но ако ти покажат само травмата и те питат от какво е тя, тогава не зная дали ще смееш да го кажеш, защото всъщност няма никаква логика — имам предвид, ако приемем, че убийците са двама — един, който нанася удар с тухла, и друг — с машата — докторът замлъкна и недоволно поклати глава. — Няма логика, не съм ли прав? — попита той Поаро.
— Не е ли възможно да е паднал върху някакъв остър предмет?
Доктор Клоуд поклати глава.
— Но той лежеше с лице към пода в средата на стаята — върху дебел старинен персийски килим.
Жена му влезе и той смени темата:
— Ето я и Кати с нейното бледо подобие на чай — отбеляза Клоуд.
Леля Кати едва крепеше подноса със сервиза за чай, половин хляб и някакво отвратително на вид сладко на дъното на двуфунтов буркан.
— Стори ми се, че чайникът завря — несигурно подметна тя, докато повдигаше капака на каната и надничаше вътре.
Доктор Клоуд отново изсумтя и промърмори:
— Оцветена вода, нищо повече — и с тези думи излезе от стаята.
— Бедният Лайънел — откакто започна войната, нервите му са в ужасно състояние. Работеше прекалено много. Нали доста лекари заминаха в армията. Изобщо не си даваше почивка. По цял ден навън — от сутрин до вечер. Чудя се как още не е рухнал. Разбира се, надяваше се да се пенсионира, щом настъпи мирът. Всичко бе уговорено с Гордън. Нали знаете, че хобито му е ботаниката и по-специално използването на лековитите билки през средновековието. Пише книга на тази тема. Копнееше за спокоен живот, за да има възможност да направи необходимите проучвания. Но после, когато Гордън умря ей тъй… А вие знаете как стоят нещата в наши дни, мосю Поаро. Данъците и всичко останало. Просто не може да си позволи да се пенсионира и е много огорчен. И наистина ми изглежда нечестно. Гордън почина толкова внезапно, без да остави завещание, което съвсем разколеба вярата ми. Искам да кажа, че действително не виждах смисъла на всичко това. Струваше ми се, че просто е станала някаква грешка.
Тя въздъхна, а после сякаш се пооживи.
— Но все пак получих опора от оня свят. „Кураж и търпение, и ще се намери изход.“ И наистина, когато този чудесен майор Портър се изправи днес и заяви твърдо и решително, че убитият е Робърт Ъндърхей — е, тогава разбрах, че изходът е намерен! Не е ли прекрасно, мосю Поаро, че нещата се развиха по най-благоприятен начин?