Поаро поседя няколко минути, поглаждайки замислено мустаците си. После стана и се отправи да търси Беатрис Липинкот.
— А, да, мосю Поаро, имате предвид старата мисис Ледбетър? Вдовицата на епископ Ледбетър. Всяка година идва тук. Но между нас да си остане, голяма прокоба е. Понякога наистина е страшно рязка и груба с хората и изглежда не може да проумее, че нещата вече не са същите. Е, естествено тя е почти на осемдесет години.
— Но умът й бистър ли е? Знае ли какво говори?
— О, да. И е доста наблюдателна, понякога дори прекалено много.
— Имате ли представа коя е била младата жена, поселила убития във вторник вечерта?
Беатрис доби изумен вид.
— Не помня въобще някога да го е посещавала млада дама. Как е изглеждала?
— Носила е оранжев шал, увит около главата си, и, доколкото разбрах, е имала огромно количество грим. Говорила е с Ардън в стая №5 в десет и петнайсет във вторник вечерта.
— Повярвайте ми, мосю Поаро, нямам никаква представа.
Потънал в мисли, Поаро тръгна да търси лейтенант Спенс.
Спенс мълчаливо изслуша разказа му. После се облегна на стола и бавно кимна с глава.
— Странно, нали? — каза той. — Колко често всичко опира до познатата стара формула. Cherchez la femme.
Френското произношение на лейтенанта не бе толкова хубаво, колкото произношението на сержант Грейвс, но той се гордееше с него. Изправи се и прекоси стаята. Върна се, стиснал нещо в ръка — червило в позлатена гилза.
— През цялото време тази следа подсказваше, че може би е замесена жена — обясни той.
Поаро пое червилото и размаза мъничко върху опакото на ръката си.
— Много добро качество. Тъмночерешов цвят — най-вероятно е било използвано от брюнетка.
— Да. Намерено бе на пода в стая №5. Беше се търкулнало под скрина и, разбира се, има вероятност да е стояло там известно време. Никакви отпечатъци. Е, днес вече гамата от червила не е бедна както преди, когато имаше само няколко вида.
— Не се и съмнявам, че сте направили необходимите справки.
Спенс се усмихна.
— Да — отвърна той, — както се изразихте, направихме необходимите справки. Розалийн Клоуд носи такова червило. Също и Лин Марчмънт. Франсес Клоуд предпочита по-пастелни тонове. Мисис Лайънел Клоуд въобще не слага червило. Мисис Марчмънт използва бледорозово. Беатрис Липинкот едва ли може да си позволи такива скъпи червила, както и камериерката Гладис.
Спенс направи пауза.
— Проверили сте всичко — отбеляза Поаро.
— Едва ли. Сега изглежда така, сякаш има замесено външно лице — някоя жена, може би, която Ъндърхей е познавал в Уормсли Вейл.
— И която е била при него във вторник в десет и петнайсет вечерта?
— Да — отвърна Спенс. После добави с въздишка: — Следователно Дейвид Хънтър е вън от играта.
— Така ли?
— Ами да. Негова светлост най-сетне се съгласи да даде показания. След като адвокатът му се постара да го вразуми, че е в негова полза. Ето отчетът на действията му.
Поаро зачете прегледно написаните на машина бележки.
Напуснал Лондон с влака в 4.16 часа за Уормсли Хийт. Пристигнал там в 5.30 часа. Тръгнал към Фъроубанк по алеята за пешеходци.
— Причината за пристигането му — намеси се лейтенантът, — според думите му, била да прибере някои неща, които бил забравил — писма, документи, чекова книжка, както и да провери дали ризите му са дошли от пералнята. Те естествено не били дошли! Бога ми, в наше време тези перални наистина са проблем. Четири седмици вече, откакто ни взеха дрехите — чиста кърпа не остана в къщата. Жена ми пере всичко на ръка.
След това съвсем човешко отклонение лейтенантът се върна към действията на Дейвид.
Излязъл от Фъроубанк в 7.25. Твърди, че тръгнал да се поразходи, тъй като изпуснал влака в 7.20 часа, а следващият бил чак в 9.20.
— В каква посока се е отправил? — попита Поаро.
Лейтенантът погледна бележките си.
— Казва, че е обиколил Даун Копс, после Батс Хил й Лонг Ридж.
— Всъщност е направил пълен кръг около Уайт Хаус!
— За Бога, бързо сте разучили областта, мосю Поаро!
Поаро се усмихна и поклати глава.
— Не, не съм запознат с местата, които назовахте. Просто направих някои изводи.
— Нима? — лейтенантът наклони глава на една страна. — След това, пак по неговите думи, докато бил на Лонг Ридж, осъзнал, че доста се е забавил и хукнал в посока към гарата на Уормсли Хийт, цепейки през полето. В последния момент хванал влака, пристигнал на гара Виктория в 10.45 и се отправил към Шепърдс Корт. Там бил в единайсет часа, което е потвърдено от мисис Гордън Клоуд.