— А за останалата част с какви потвърждения разполагате?
— Със съвсем оскъдни, но все пак чуйте сам. Роули Клоуд и други хора са го забелязали да слиза на гарата в Уормсли Хийт. Прислужничките от Фъроубанк били навън (той естествено има свой ключ) и не са го видели, но после открили един фас в пепелника, който предполагам, ги е заинтригувал, а също и пълен безпорядък в шкафа за бельо. После един от градинарите, който работил до късно — затварял парниците или нещо подобно, го зърнал за миг. Мис Марчмънт го срещнала до горичката Мардън, когато тичал за влака.
— Някой видял ли го е да се качва във влака?
— Не, но е телефонирал от Лондон на мис Марчмънт, веднага щом се е прибрал — в 11.05 часа.
— Това проверено ли е?
— Да. Направихме запитване относно обажданията от този номер. Отчетена е такса за междуградски разговор с Уормсли Вейл 34 — номера на Марчмънт.
— Твърде интересно — промърмори Поаро.
Но Спенс продължаваше да нарежда прилежно и методично.
— Роули Клоуд е оставил Ардън в девет без пет. Абсолютно сигурен е, че не е било по-рано. Към девет и десет Лин Марчмънт среща Хънтър при горичката Мардън. Ако приемем, че той е тичал през целия път от „Елена“ дотам, дали е имал време да се види с Ардън, да се скарат, да го убие и да стигне до Мардън? Проучваме тази възможност, но на мен ми се струва, че е малко вероятна. Както и да е, сега започваме всичко отначало. Противно на версията, че Ардън е бил убит към девет часа, в десет и десет той още е бил жив — освен ако вашата стара дама не е сънувала. Значи е бил убит или от жената, която е изпуснала червилото си — дамата с оранжевия шал, или от някой, който се е промъкнал, след като тя си е тръгнала. Но който и да го е извършил, умишлено е нагласил стрелките на часовника на девет и десет.
— Което щеше да се окаже изключително неприятно за Дейвид Хънтър, ако по случайност не бе срещнал Лин Марчмънт на твърде необичайно място? — каза Поаро.
— Точно така. Влакът в 9.20 часа е последният, който тръгва от Уормсли Хийг. Стъмвало се е. Винаги има много играчи на голф, които се прибират с него. Никой не би забелязал Хънтър — дори и персоналът на гарата едва ли би го разпознал. А после той не се е прибрал с такси до вкъщи. Така че можем да се осланяме единствено на твърдението на сестра му, че се е върнал в Шепърдс Корт, което потвърждава неговите думи.
Поаро мълчеше и Спенс попита:
— За какво мислите, мосю Поаро?
Поаро промълви:
— Дълга разходка около Уайт Хаус. Среща в горичката Мардън. Телефонно обаждане и по-късен час… А Лин Марчмънт е сгодена за Роули Клоуд… Да, много бик искал да зная какво точно се е казало в този телефонен разговор.
— Човешкото любопитство ви подтиква към това, нали?
— Да — отвърна Поаро. — Винаги се ръководя от него.
Осма глава
Вече ставаше късно, но Поаро искаше да направи още едно посещение. Отправи се към дома на Джереми Клоуд.
Дребна прислужница с интелигентен вид го покани да изчака в кабинета на Джереми Клоуд.
Щом остана сам, Поаро с любопитство започна да разглежда обстановката. Всичко бе толкова подредено и строго. Дори и в кабинета му. На бюрото имаше голям портрет на Гордън Клоуд. Имаше и друг, по-блед, на лорд Едуард Трентън, яхнал кон. Вниманието на Поаро бе приковано именно към него, когато влезе Джереми Клоуд.
— О, пардон — извини се Поаро и смутено постави портрета в рамка обратно на бюрото.
— Бащата на съпругата ми — обясни Джереми с едва доловима самодоволна нотка в гласа. — И един от най-добрите му коне Честнът Трентън. Класира се втори на дербито през 1924-а година. Интересувате ли се от конни състезания?
— За съжаление, не.
— Гълтат много пари — сдържано заяви Джереми. — Лорд Едуард фалира и се наложи да замине да живее в чужбина. Да, доста скъп спорт.
Но в тона му се долавяше скрита гордост.
Поаро прецени, че самият Джереми по-скоро би си хвърлил парите на улицата, отколкото да ти вложи в коне, но все пак тайно се възхищаваше и уважаваше онези, които го правеха.
Клоуд продължи.