— Да, тя имаше чувство за вина — съгласи се Поаро. Спенс започна да разсъждава:
— Сигурно се е нахвърлила върху Ардън в пристъп на лудост. А той едва ли е имал и най-малка представа какво го чака. Та на кой може да му мине през ума да бъде нащрек с такова младо момиче?
За миг потъна в размисъл, после отбеляза:
— Има обаче едно нещо, което не ми е много ясно.
— Кой се е свързал с Портър? Вие твърдите, че не е мисис Джереми. Аз обаче се обзалагам, че е точно тя!
— Не — отвърна Поаро. — Не е мисис Джереми. Увери ме в това и съм склонен да й вярвам. Такъв глупак бях. Трябваше да се досетя веднага. Майор Портър сам ми каза.
— Казал ви е?
— Е, не направо, разбира се. Не се усети, че ми подсказа.
— Е, и кой е бил?
Поаро леко наклони глава встрани.
— Ако ми разрешите, бих искал първо да ви задам два въпроса.
Лейтенантът го погледна изненадано.
— Питайте каквото искате.
— Интересуват ме онези сънотворни прахчета в кутийката до леглото на Розалийн. Какви бяха те?
Лейтенантът го погледна още по-изненадано.
— Прахчетата ли? О, съвсем безвредни. Бромид. За успокояване на нервите. Вземала е по едно всяка нощ. Направихме анализ, разбира се. Всичко се оказа наред.
— Кой ги е предписал?
— Доктор Клоуд.
— Кога?
— Ами преди известно време.
— Добре, но всъщност каква отрова е причинила смъртта й?
— Все още не сме получили резултатите от изследванията, но за мен няма съмнение — морфин, и то доста голяма доза.
— Беше ли намерен морфин в дома й?
Спенс придоби любопитно изражение.
— Не. За какво намеквате, мосю Поаро?
— Преминавам към втория си въпрос — ловко се изплъзна Поаро. — Дейвид Хънтър е поръчал от Лондон разговор с Лин Марчмънт към единайсет часа и пет минути във вторник вечерта. Казахте, че сте проверили обажданията. Това е бил единственият изходящ разговор от апартамента в Шепърдс Корт. А засечени ли са някакви входящи разговори?
— Да, един. В 10.15. Пак с Уормсли Вейл. Бил е подаден от уличен телефон.
— Разбирам — Поаро замълча за момент.
— Каква е великата ви идея, мосю Поаро?
— Обаждането било ли е прието? Искам да кажа, дали лондонският номер е отговорил?
— Сега вече схващам накъде биете — бавно произнесе Спенс. — В апартамента трябва да е имало някой. Изключено е да е бил Дейвид Хънтър — по това време той е пътувал за Лондон. В такъв случай сигурно е била Розалийн Клоуд. Следователно тя не би могла да бъде в „Елена“ няколко минути по-рано. Вие се опитвате да докажете, мосю Поаро, че жената с оранжевия шал не е била Розалийн Клоуд. И ако е така, значи не Розалийн Клоуд е убила Ардън. Но тогава защо е решила да се самоубие?
— Отговорът на този въпрос — обясни Поаро — е много прост. Тя не се е самоубила, а е била убита!
— Какво?
— Умишлено и хладнокръвно е била убита.
— Но кой е убил Ардън? Отхвърлихме Дейвид…
— Не е Дейвид.
— А сега вие отхвърляте и Розалийн? Но, по дяволите, те са единствените, които имат някакъв мотив!