— Да — промълви Поаро, — мотивът. Точно той ни подведе. Ако приемем, че А има мотив да убие В, и Б има мотив да убие Г, то от това не следва, че А трябва да убие Г, а Б да убие В, нали?
Спенс изръмжа:
— По-полека, мосю Поаро, по-полека. Въобще не мога да проумея за какво намеквате с вашите А, Б, В и Г.
— Не е просто — съгласи се Поаро. — Никак не е просто. Защото, разбирате ли, имаме два различни вида престъпление — и следователно трябва да имаме двама различни убийци. Влиза Първи убиец и влиза Втори убиец.
— Само не ми цитирайте Шекспир — изсумтя Спенс. — Това не е драма от времето на кралица Елизабет I.
— Напротив, много напомня за Шекспир. Имаме налице всички емоции — най-човешките емоции, които бихме срещнали у Шекспир — ревност, омраза, светкавични и дръзки действия. Натъкваме се и на чудесен пример как да се използва предоставената ни възможност. „В плаването на живота има момент на прилив, който — щом го хванем — понася ни към слава…“20 Някой просто е приложил на практика този принцип, лейтенант. Да се вкопчи в шанса и да го използва в своя полза. И го е постигнал блестящо точно под носа ви, така да се каже!
Спенс ядовито потърка носа си.
— Говорете по същество, мосю Поаро — каза той умолително. — Ако е възможно, изяснете се по-конкретно.
— Ще се изясня — ще бъда кристално ясен. Имаме налице три смъртни случая, нали така? Съгласен сте с мен, нали? Трима души са мъртви.
Спенс го изгледа с любопитство.
— Е, да, не мога да го отрека… Да не искате да ми внушите, че един от тях е още жив?
— Не, не — възрази Поаро. — И тримата са мъртви. Но как са намерили смъртта си? Тоест как бихте окачествили смъртта на всеки един от тях?
— По този въпрос, мосю Поаро, мисля, че ви е известно моето мнение. Едно убийство и две самоубийства. Но според вас последното самоубийство всъщност не е самоубийство, а пак убийство.
— Според мен — заяви Поаро — е имало едно самоубийство, един нещастен случай и едно убийство.
— Нещастен случай? Да не искате да кажете, че мисис Клоуд се е отровила, без да иска? Или може би майор Портър се е застрелял по случайност?
— Не — отвърна Поаро. — Нещастният случай е смъртта на Чарлс Трентън или с други думи на Инок Ардън.
— Нещастен случай! — избухна лейтенантът. — Нещастен случай? Свидетели сме на особено жестоко убийство, при което черепът на убития е разбит от няколко силни удара — и вие наричате това нещастен случай!
Без да се трогва от гневния изблик на лейтенанта, Поаро спокойно подметна:
— Като казвам нещастен случай, имам предвид липса на умисъл.
— За каква липса на умисъл може да става въпрос, след като имаме разбит череп! Да не намеквате, че е бил нападнат от някой луд?
— Струва ми се, че се доближаваме до истината, макар и не точно в смисъла, който вие влагате.
— Мисис Гордън бе единствената леко побъркана жена в този случай. Понякога забелязвах много странно изражение на лицето й. Разбира се, мисис Лайънел Клоуд също е малко смахната, но едва ли би проявила насилие. Ако може да говорим за разумен и здравомислещ човек, то това е мисис Джереми. Между другото, вие споменахте, че не тя е подкупила Портър?
— Точно така. Зная кой го е сторил. Както ви казах, самият Портър ми подсказа. Просто с една незначителна забележка — ах, не мога да си простя, че тогава не й обърнах внимание.
— И значи после вашият анонимен „азбучен“ луд убива Розалийн Клоуд? — тонът на Спенс ставаше все по-скептичен.
Поаро енергично поклати глава.
— Съвсем не. Именно тогава излиза Първи убиец и влиза Втори убиец. Тук вече имаме коренно различно престъпление — обмислено и хладнокръвно. И лично аз смятам, лейтенант Спенс, да се погрижа да видя извършителя му окачен на бесилката.
Както говореше, Поаро стана и тръгна към вратата.
— Хей! — извика Спенс. — Назовете поне няколко имена. Не можете да си тръгнете така.
— Съвсем скоро ще разполагате с всичко. Чакам обаче още нещо — едно писмо от чужбина, ако трябва да бъда по-конкретен.
— Стига сте пророкували! Хей, Поаро!
Но Поаро вече бе изчезнал.
Прекоси напряко площада и натисна звънеца на дома на доктор Лайънел Клоуд. Отвори му мисис Клоуд, която нададе обичайното си възклицание при появата му. Той започна направо:
20
Шекспир, Уилям. Трагедии в два тома, т. I, „Юлий Цезар“, стр. 369, „Народна култура“, С., 1973. Превод Валери Петров. — Б.пр.