Той отвърна:
— Разчитах на Гордън. Той щеше да оправи нещата.
Франсес нетърпеливо въздъхна.
— Естествено. Нямам никакво намерение да обвинявам бедния човек — в края на краищата напълно нормално е да си загубиш ума по една красавица. И защо да не се ожениш за нея, щом имаш желание? Но това, че загина при въздушното нападение, бе просто малшанс. Нищо не успя да уреди — нито изготви ново завещание, нито въведе ред в делата си. Истината е, че човек и за миг не си представя, без значение каква опасност го грози, че точно той ще загине. Бомбата винаги поразява някой друг!
— Аз много обичах Гордън и се гордеех с него — заяви братът на Гордън Клоуд. — Смъртта му бе катастрофа за мен. Пък и точно в такъв момент, когато… — той замълча.
— Напълно разорени ли ще бъдем? — заинтересува се вещо Франсес.
Джереми Клоуд ѝ отправи поглед, изпълнен с отчаяние. Макар и тя да не го съзнаваше, за него щеше да е значително по-леко, ако крахът му бъде приет със сълзи и паника. А нейният хладен рационален интерес го смазваше напълно. Дрезгаво процеди:
— По-лошо е…
Наблюдаваше я как седи неподвижно и премисля чутото. Каза си наум: „След минута ще ѝ съобщя всичко. Ще узнае какво съм сторил… Трябва да го научи. Може би в първия миг няма да повярва.“
Франсес си пое дъх и се облегна назад в креслото.
— Разбирам — отвърна тя. — Финансови злоупотреби. Или ако не точно това, то нещо от рода на престъплението на младия Уилямс.
— Така е, но този път… разбираш ли… аз нося отговорност. Използвах капитали, поставени под попечителство, които бяха поверени на мен. Досега успявах да прикрия действията си, но…
— Но сега всичко ще излезе на бял свят?
— Да, освен ако успея да събера необходимата сума и то в най-кратък срок.
Никога до този момент не бе изпитвал по-голям срам. Как щеше да го приеме Франсес?
Поне засега го приемаше съвсем хладнокръвно. Но Джереми знаеше, че тя никога няма да тръгне да прави сцени. Никакви упреци, никакво порицание.
Тя поглади бузата си и леко се смръщи.
— Колко жалко, че не разполагам с никакви собствени средства.
— Е, имаш брачен договор, осигуряващ имуществото на съпругата, но… — не довърши той.
— Но то вече е отишло — отнесено промълви Франсес.
Джереми не пророни нито дума. После мъчително произнесе:
— Съжалявам, Франсес. Не мога да ти опиша колко съжалявам. Сключила си не особено добра сделка.
Тя остро го изгледа.
— Преди малко каза същото. Какво имаш предвид?
Джереми сковано изрече:
— Когато прояви добрината да се омъжиш за мен, ти имаше пълното право да очакваш… хм, сигурност, живот без мъчителни тревоги.
Тя го гледаше с искрено недоумение.
— За Бога, Джереми! Защо, за Бога, си мислиш, че се омъжих за теб?
Той се опита да се усмихне.
— Винаги си била най-вярната и най-преданата съпруга, мила моя. Но едва ли мога да се лаская, че щеше да приемеш предложението ми при… ъъъ… по-различни обстоятелства.
Тя се втренчи в него и внезапно избухна в смях.
— Ах, ти, стари разбойнико! Какво прекрасно сантиментално съзнание се крие зад адвокатската ти фасада. Наистина ли смяташ, че съм се омъжила за теб с цената да спася татко от хищниците или от интригите в жокейския клуб, или от каквото и да било друго?
— Ти много обичаше баща си, Франсес:
— Да, бях му доста предана. Татко беше такъв чаровник, страхотно удоволствие беше да се живее с него. Но винаги съм знаела, че е голям мошеник. И ако си мислиш, че съм се продала на семейния ни адвокат, за да спася татко от това, което той непрестанно си навличаше, значи така и не си разбрал най-важното нещо у мен. Изобщо не си го разбрал!
Тя не сваляше поглед от него. Колко странно, мислеше си, да си омъжена за някого повече от двайсет години и да не знаеш какво става в главата му. Но как можеше да знае, след като характерът му беше коренно различен от нейния? Романтична натура, естествено добре замаскирана, но дълбоко в същността си романтична. Помисли си:
„Всички тези романчета от Стенли Уейман в спалнята му? Те трябваше да ми подскажат. Бедното ми, мило глупаче.“
Гласно заяви:
— Омъжих се за теб, защото бях влюбена, разбира се.
— Влюбена в мен? Но какво можеше да те плени у мен?
— Честно да ти кажа, Джереми, сама не зная. За мен ти беше такава промяна, толкова различен от компанията на татко. Никога не говореше за коне. Нямаш представа до каква степен ми бяха писнали конете и прогнозите около курса на залаганията за купата Нюмаркет. Ти дойде на гости една вечер, помниш ли, а аз седнах до теб и те попитах какво е биметализъм. И ти ми каза, наистина ми каза. Е, обяснението ти запълни цялата вечеря — шест блюда. Тогава имахме пари и бяхме наели френски готвач!