— Сигурно ти е било дяволски отегчително — отвърна Джереми.
— Напротив. Останах очарована. Дотогава никой не се бе отнасял сериозно към мен. А ти бе толкова вежлив и все пак въобще не ме поглеждаше и не даваше вид, че ме смяташ за хубава или нещо от този род. Така се амбицирах! Заклех се, че ще те накарам да ме забележиш.
Джереми Клоуд мрачно заяви:
— Веднага те забелязах. Когато се прибрах вкъщи, не можах да мигна цяла нощ. Ти носеше синя рокля на цветчета от метличина…
За минута-две настъпи мълчание. Джереми се прокашля.
— Е, всичко бе толкова отдавна…
Франсес незабавно се постара да разсее смущението му.
— А ето ни днес — семейна двойка на средна възраст, изпаднала в затруднения, търсеща най-удачен изход от положението.
— След всичко, което ми довери, Франсес, този позор ми се струва хиляди пъти по-голям…
Тя го прекъсна:
— Нека си изясним нещата. Ти се извиняваш за това че си нарушил закона. Може да те съдят, да влезеш в затвора. (Той трепна.) Не желая да се стига дотам. Ще се боря с всички сили, за да го предотвратя, но само не мисли, че се възмущавам от нравственото ти падение. Не забравяй, че моето семейство не тачеше моралните ценности. Въпреки чара си, татко беше мошеник. Имах и един братовчед Чарлс. Потулиха аферите му и не го дадоха под съд, а го натириха някъде из колониите. Друг мой братовчед, Джералд, пък като студент в Оксфорд бе подправил чек. Но отиде да се бие във войната и го наградиха посмъртно с орден „Кръст на Виктория“ за изключителна смелост и преданост към хората му, както и за невероятна издръжливост. Опитвам се да те убедя, че човешката природа е такава, хората не са нито много лоши, нито много добри. Съмнявам се дали и аз самата съм много честна и почтена. Може би просто не съм имала изкушения, за да бъда различна. Но това, което зная е, че не ми липсва кураж и (тук тя му се усмихна) вярност.
— Скъпа!
Той се изправи и тръгна към креслото ѝ. Надвеси се и докосна с устни косите ѝ.
— Е, а сега — попита с усмивка дъщерята на лорд Трентън — какво ще правим? Да съберем пари отнякъде?
Лицето на Джереми отново застина.
— Просто не виждам откъде.
— Ипотека на къщата. О, да — добави бързо тя, — това вече е направено. Колко съм глупава. Явно си разгледал всички възможни варианти. Значи тогава остава да измъкнем пари от някого. Към кого можем да се обърнем? Струва ми се, че има само една възможност — вдовицата на Гордън, Розалийн, за която не знаем нищо.
Джереми поклати глава в знак на съмнение.
— Сумата е твърде внушителна… Наличните ѝ средства няма да ни стигнат. Докато е жива, основният капитал е под попечителство.
— Не знаех, че е така. Мислех, че е пълновластен наследник. А в случай че умре, какво става?
— Всичко се наследява от най-близките кръвни роднини. Тоест дели се между мен, Лайънел, Адела и сина на Морис — Роули.
— Значи се пада на нас… — бавно произнесе Франсес.
Сякаш нещо премина през стаята — струя студен въздух или недоизказана мисъл…
Франсес продължи:
— Не си ми споменавал нищо… Мислех, че всичко е нейно завинаги. Че може да го завещае, на когото поиска.
— Не е така. Според закона от 1925 година, засягащ липсата на завещание…
Франсес едва ли чу юридическото разяснение. Когато то свърши, тя каза:
— Нас лично това почти не ни засяга. Отдавна ще бъдем мъртви, а тя ще е едва на средна възраст. На колко години е сега? На двайсет и пет или двайсет и шест? Вероятно ще доживее до седемдесет.
Джереми нерешително заяви:
— Можем да я помолим за заем. Ще изтъкнем роднинските връзки. Не е изключено да се окаже щедро и отзивчиво момиче. Всъщност ние знаем толкова малко за Розалийн.
Франсес допълни:
— Във всеки случай поне се отнасяме прилично с нея. Не сме злобни като Адела. Може и да откликне.
Съпругът ѝ предпазливо подметна:
— Но не бива да има какъвто и да било намек за… ъъъ… неотложността на положението.
Франсес нетърпеливо го прекъсна:
— Не, разбира се. Лошото е обаче, че проблемът не е в самото момиче. Тя е изцяло подвластна на брат си.
— Твърде непривлекателен младеж — заяви Джереми Клоуд.
Внезапна усмивка озари лицето на Франсес.
— О, не — възрази тя, — привлекателен е. Дори много привлекателен. И доста безскрупулен, струва ми се. Но в това отношение и аз не падам по-долу.
Усмивката ѝ застина. Франсес вдигна поглед към съпруга си.
— Няма да се предадем, Джереми. Не може да не открием някакъв начин… пък дори и ако трябва да ограбим банка!