— Това ще е голям удар за фамилията Клоуд — каза Грейвс. — Доста ще им попречи. Пак ще трябва да търсят някой, който е познавал отблизо Ъндърхей.
Той леко се размърда.
— Желаете ли да видите още нещо, мосю Поаро?
Поаро поклати глава и излезе след Грейвс от стаята.
На стълбите срещнаха хазайката. Тя явно се наслаждаваше на възбуденото състояние, в което бе изпаднала, и незабавно се впусна в безкрайна тирада. Грейвс ловко се измъкна и остави Поаро сам да изслуша словесния порой.
— Трудно си поемам въздух, ох. Боже, само това ще да е. Ангина пектория, майка ми умря от тази болест. Падна мъртва, както си обикаляше Каледониън Маркет. Едва не припаднах, като го намерих. Боже, направо ме потресе. Изобщо не съм подозирала нещо подобно, макар че от дълго време хич го нямаше. Беше закъсал за пари, струва ми се, не се хранеше достатъчно, за да се поддържа. Не че някога е приемал нещо от нас. А вчера пък трябваше да ходи на онуй място в Оустшир, Уормсли Вейл, да дава показания пред следствието. Изтормози се, ето какво стана. Когато се върна, изглеждаше ужасно. Цяла нощ снова нагоре-надолу, нагоре-надолу. Убит човек имало, негов приятел бил — така говорят всички. Горкият — много се разстрои. Нагоре-надолу, нагоре-надолу. Отидох да пазарувам, ох, и тази дълга опашка за риба, а после се качих да го питам иска ли чаша хубав чай. И го виждам, казвам ви, бедния, с пистолет, паднал от ръката му, облегнат назад в креслото. Боже, направо се потресох. А сега и полицията, и прочее. Какво става с този свят, питам ви, какво става?
Поаро бавно отвърна:
— Светът се превръща в опасно място за живеене. Само силните оцеляват.
Десета глава
Минаваше осем часа, когато Поаро се прибра в „Елена“. Чакаше го бележка от Франсес Клоуд с молба да се отбие при нея. Той незабавно тръгна.
Франсес го посрещна в гостната. За първи път влизаше в тази стая. Разтворените прозорци гледаха към оградена със стена градина с разцъфнали крушови дръвчета. Вази с лалета украсяваха масите. Старите мебели блестяха, излъскани с пчелен восък, а месинговата решетка и кофата за въглища пред камината светеха от чистота. Поаро реши, че стаята е прекрасна.
— Споменахте, че може би ще имам нужда от вас, мосю Поаро, и се оказахте напълно прав. Трябва да споделя нещо с някого и мисля, че вие сте най-подходящият човек.
— Мадам, винаги е по-добре да споделиш нещо с човек, който вече има доста ясна представа какво може да бъде то.
— Да не би да мислите, че ви е известно какво ще ви съобщя?
Поаро кимна.
— Откога по-точно…
Франсес остави въпроса недовършен, но той реагира незабавно:
— От момента, в който зърнах портрета на баща ви. Вашето семейство има много характерни черти. Човек и за миг не би се усъмнил, че сте от една кръв. Приликата бе не по-малко силна и у мъжа, регистрирал се под името Инок Ардън.
От устните ѝ се отрони дълбока, тъжна въздишка.
— Да, да, прав сте… макар че бедният Чарлс имаше брада. Падаше ми се втори братовчед, мосю Поаро, беше черната овца в семейството. Никога не съм го познавала много добре, но като деца играехме заедно. А сега… сега аз станах причина за смъртта му. Безчестна и жалка смърт.
Замлъкна за момент и Поаро тихо промълви:
— Ще ми разкажете…
Тя се опомни.
— Да, историята трябва да се разкаже. Страшно много се нуждаехме от пари — оттам тръгна всичко. Съпругът ми… съпругът ми бе загазил сериозно — много сериозно. Грозеше го позор, нищо чудно и затвор — всъщност опасността все още не е преминала. Но искам да разберете, мосю Поаро, че планът, който измислих и осъществих, бе единствено моя идея. Съпругът ми няма нищо общо. Той просто не е характерен за него — свързан бе с прекалено много рискове. Аз обаче никога не съм се плашила от рискове. И, изглежда, винаги съм била доста безскрупулна. Преди всичко трябва да ви призная — обърнах се с молба към Розалийн Клоуд за заем. Не зная дали ако зависеше само от нея, щеше да се отзове. Но се намеси брат ѝ. Изпаднал бе в много лошо настроение и се държа, поне на мен така ми се стори, неоснователно нагло и оскърбително. Ето защо, когато ми хрумна този план, въобще не се поколебах да го осъществя.
За повече яснота трябва да ви уведомя, че преди около година моят съпругът ми преразказа една доста интересна история, която беше чул в клуба си. Били сте там, струва ми се, тъй че няма нужда да се впускам в подробности. Важното е, че съществуваше вероятност първият съпруг да Розалийн да не е умрял. В такъв случай естествено тя не би имала никакви претенции и права върху парите на Гордън. Разбира се, вероятността беше нищожна, но все пак нейде в съзнанието на всеки от нас тлееше искрица надежда, че не е изключено предположението да излезе вярно. Тогава ми мина през ума мисълта, че бихме могли да се възползваме от нея, за да постигнем нещо. Чарлс, братовчед ми, бе в Англия и се нуждаеше от пари. Лежал бе в затвора, уви, и не бе особено почтен, но знаех, че се е проявил добре по време на войната. Направих му предложението. Естествено беше чисто изнудване. Но си мислехме, че номерът може и да мине. В най-лошия случай Дейвид щеше да откаже да се включи в играта. Не ми се вярваше, че ще отиде в полицията — хора като него стоят настрана от полицията.