Гласът ѝ стана груб.
— Планът ни се разви добре. Дейвид се върза повече отколкото се надявахме. Разбира се, Чарлс не беше съвсем убедителен в ролята на „Робърт Ъндърхей“ — Розалийн всеки миг можеше да го разкрие. Но за щастие тя замина за Лондон и по този начин му даде шанс поне да загатне, че е възможно да е Робърт Ъндърхей. Е, както ви казах, изглежда Дейвид се бе хванал на въдицата. Трябваше да донесе парите във вторник вечерта. Вместо това…
Гласът ѝ прозвуча неуверено.
— Не биваше да забравяме, че Дейвид е… опасен човек. Чарлс е мъртъв — убит — и ако не бях аз, щеше да е още жив. Аз съм виновна за смъртта му.
След малко продължи с безизразен тон:
— Можете да си представите как се чувствам оттогава.
— Но въпреки всичко — възрази Поаро, — достатъчно бързо предвидихте следващата стъпка в плана си. Нали вие придумахте майор Портър да идентифицира братовчед ви като „Робърт Ъндърхей“?
Тя разпалено го прекъсна:
— Не, кълна ви се, не. Само това не! Едва ли имаше по-изумени… Какво ти изумени? Та ние бяхме втрещени, когато излезе този майор Портър и заяви, че Чарлс, представете си, Чарлс, е Робърт Ъндърхей. Въобще не можех да го проумея… и още не мога!
— Но някой е отишъл при майор Портър. Някой го е убедил или подкупил да идентифицира убития като Ъндърхей.
Франсес решително заяви:
— Не съм била аз. Нито пък Джереми. Никой от нас не би извършил подобно нещо. О, зная, че ви звучи абсурдно. Мислите си, че щом съм била готова да шантажирам някого, бих стигнала и до измама, без да ми мигне окото. Но за мен това са несравними неща. Аз чувствах — и все още чувствам, трябва да ме разберете, че нашето семейство има право на дял от парите на Гордън. И след като не можех да го постигна по честен път, бях готова да прибягна до непочтени средства. Но умишлено да изиграя Розалийн, за да се добера до всичко, да измислям доказателства, че въобще не е била съпруга на Гордън — о, наистина, мосю Поаро, никога не бих извършила подобно нещо. Моля ви, моля ви, повярвайте ми.
— Поне мога да призная — бавно отвърна Поаро, — че всеки си има своите грехове. Да, вярвам ви.
После я изгледа изпитателно.
— Знаете ли, мисис Клоуд, че днес следобед майор Портър се е застрелял?
Тя се отдръпна назад, очите ѝ се разшириха от ужас.
— О, не, мосю Поаро… не!
— Да, мадам. Защото, разбирате ли, майор Портър au fond17 бе честен човек. Доста бе закъсал финансово и когато се е появило изкушението и той както повечето от нас не е могъл да му устои. Може би му се е струвало, може би е успял да се убеди вътрешно, че лъжата му е оправдана морално. Вече е имал предубеждение към жената на своя приятел Ъндърхей. Решил е, че тя се е отнесла непочтено с него. А сега безсърдечната малка изнудвачка се беше омъжила за милионер и беше успяла да измъкне цялото състояние в ущърб на кръвните му роднини. Колко примамлив му се е сторил шансът да осуети плановете ѝ — нали си го е заслужавала. Идентифицирайки мъртвеца, Портър е щял да си осигури старините. Когато фамилията влезе в правата си, той е щял да получи своя пай. Да, разбирам изкушението му… Но като повечето хора от този тип и на него му е липсвало въображение. На следствието той определено бе нещастен. Беше съвсем явно. А в най-скоро време щеше да се наложи да повтори лъжата си под клетва. И не само това — арестуван бе човек, обвинен в убийство. А именно идентифицирането на убития представляваше най-солидния мотив за обвинението. Прибрал се е вкъщи и е разгледал фактите такива, каквито са. Избрал е най-удачното според него решение.
— Да се застреля?
— Да.
Франсес промълви:
— Не е ли казал кой… кой…
Поаро бавно поклати глава.
— Имал е свои принципи. Липсва каквато и да било следа, водеща към въпросния подбудител към лъжесвидетелстване.
Поаро я наблюдаваше внимателно. Не се ли мярна внезапна искрица на облекчение, на отпускане на напрежението? Може би, но в подобна ситуация това бе съвсем естествено…
Тя стана, отиде до прозореца и каза:
— Значи всичко започва отначало.