Настъпи мълчание. Поаро попита:
— И после?
— Всичко започна от запалката — бавно продължи Роули. — Падна от джоба ми. Носех я със себе си, защото смятах да я върна на Розалийн, щом я срещна. Търкулна се върху тялото и аз зърнах инициалите Д. Х. Разбрах, че беше на Дейвид, а не на Розалийн.
Още след онова гостуване у леля Кати ми стана ясно… о, всъщност няма значение. Понякога ми се струваше, че обезумявам. Може би наистина съм малко мръднал. Първо заминаването на Джони, а после войната… Аз… аз не умея да се изразявам с думи, но понякога буквално ослепявах от ярост… А сега и Лин… с този мъж. Довлякох тялото в средата на стаята и го обърнах с лице към пода. После взех тежката желязна маша и… няма да навлизам в подробности. Изтрих отпечатъците и изчистих мраморния бордюр. След това умишлено нагласих стрелките на часовника на девет и десет и строших стъклото му. Прибрах купонната книжка и документите на мъртвия, за да не може да се открие самоличността му. После си тръгнах. Реших, че след разказа на Беатрис за подслушания разговор вината ще падне върху Дейвид.
— Да. А после дойдохте при мен — прекъсна го Поаро. — И каква прекрасна малка комедия ми изиграхте, като ме помолихте да намеря свидетел, познавал Ъндърхей, нали? На мен вече ми беше ясно, че Джереми Клоуд е преразказал на фамилията историята на майор Портър. Почти две години всички бяха хранили тайната надежда, че Ъндърхей може да се появи някой ден. Именно този оптимизъм бе подтикнал мисис Лайънел Клоуд към заниманията с масичката за спиритически сеанси. Макар и несъзнателно, нейният разказ ми говореше много.
Eh, bien, какво правя аз — изпълнявам своя „магьоснически трик“. Лаская се колко много съм ви впечатлил, а всъщност в случая аз съм пълният глупак. Ами да, защото тогава в стаята си майор Портър ми предлага цигара и после се обръща към вас с думите: „За вас не, нали?“
Как е могъл да знае, че вие не пушите? Предполага се, че тогава ви вижда за първи път. Какъв глупак съм — не прозрях истината веднага, а именно, че вие с майор Портър вече сте били сключили малката си сделка! Нищо чудно, че той бе толкова изнервен онази сутрин. Та аз съм глупакът, чиято задача е да заведе майора да идентифицира тялото. Но няма да остана глупак завинаги — о, не, защото вече не аз съм глупакът, нали?
Той ги огледа сърдито и продължи:
— Точно тогава обаче майор Портър се отмята от уговорката. Той не желае да дава показания под клетва в процес за убийство, а валидността на обвинението срещу Дейвид Хънтър зависи в най-голяма степен от самоличността на убития. И майор Портър решава да се откаже.
— Писа ми, че не може да извърши подобно нещо — глухо промълви Роули. — Проклет глупак. Нима не разбираше, че сме стигнали вече твърде далеч? Отидох при него с намерението да го вразумя. Уви, закъснях. Бе заявил, че по-скоро ще се застреля, отколкото да лъжесвидетелства на процес за убийство. Външната врата не бе заключена. Влязох и го намерих мъртъв.
Не мога да ви опиша как се почувствах. Все едно, че бях извършил второ убийство. Само да бе изчакал още малко и да ми бе позволил да поговоря с него.
— Беше оставил бележка, нали? — попита Поаро. — И вие я прибрахте?
— Да. Вече нямах изход. Трябваше поне да доведа нещата докрай. Бележката бе до следователя. В нея пишеше само, че е дал неверни показания на следствието. Убитият не е бил Робърт Ъндърхей. Прибрах бележката и я унищожих.
Роули удари с юмрук по масата.
— Беше като някакъв лош сън — ужасен кошмар! Хванал се бях на хорото и трябваше да го изиграя докрай. Исках пари, за да имам Лин. Исках също да обесят Дейвид Хънтър. И изведнъж — просто не зная как стана — делото срещу него беше прекратено. Някаква история с жена — жена, която е била при Ардън в по-късен час. Не разбирам нищо и все още не мога да разбера. Каква жена? И как е възможно тази жена да е приказвала с Ардън, след като той вече бе мъртъв?
— Не е имало никаква жена — отвърна Поаро.
— Но, мосю Поаро — дрезгаво възкликна Лин, — ами старата дама? Тя я е видяла. Чула я е да говори.
— О, да. Но какво е видяла? И какво е чула? Видяла е никого в панталон сако от туид. Зърнала е глава, изцяло загърната в оранжев шал, лице, намазано с грим и начервени устни. И всичко това на слабо осветление. И какво е чула? Първо е видяла как „уличницата“ се връща обратно в стая №5 и е чула отвътре мъжки глас да казва „Разкарай се оттук, моето момиче.“ Eh, bien, но тя просто е видяла и чула мъж! Наистина блестяща идея мистър Хънтър — добави Поаро и спокойно изгледа Дейвид.