— В прахчетата? — Дейвид се навъси. — Едва ли намеквате за Лайънел Клоуд?
— О, не — възрази Поаро. — Разбирате ли, на практика всеки би могъл да замени бромида с морфин. Нищо не би попречило на леля Кати да го сложи в едно от прахчетата още в кабинета. Роули е ходил във Фъроубанк с яйца и масло за Розалийн. И мисис Марчмънт е посещавала дома. Както и мисис Джереми Клоуд. Дори и Лин Марчмънт. И всички до един са имали мотив.
— Лин не е имала мотив — извика Дейвид.
— Всички сме имали мотив — възрази Лин. — Нали е така?
— Да — отвърна Поаро. — И именно това усложни случая. Дейвид Хънтър и Розалийн Клоуд са имали мотив да убият Ардън — но не те са го убили. Всички от вашата фамилия имаха мотив да убият Розалийн Клоуд и все пак никой от вас не я е убил. Още от самото начало този случай тръгна в погрешна посока. Розалийн Клоуд е била убита от човека, който би загубил най-много от смъртта ѝ.
Той леко извърна глава.
— Вие сте я убили, мистър Хънтър…
— Аз? — извика Дейвид — Защо, за Бога, ще убивам собствената си сестра?
— Убили сте я, защото не е ваша сестра. Розалийн Клоуд е загинала при въздушното нападение в Лондон преди около две години. Жената, която сте убили, е млада прислужница от ирландски произход — Айлийн Кориган. Днес получих снимката ѝ от Ирландия.
Докато обясняваше, той извади снимката от джоба си.
С мълниеносна бързина Дейвид я изтръгна от ръцете му, втурна се към вратата и изчезна навън. С гневен вик Роули моментално се спусна след него.
Поаро и Лин останаха сами.
Лин се провикна:
— Не е вярно. Не може да бъде вярно.
— О, да, вярно е. Вие почти бяхте прозрели истината, когато си бяхте въобразили, че Дейвид Хънтър не е неин брат. Приемете, че това е факт и всичко си идва на мястото. Тази Розалийн бе католичка (съпругата на Ъндърхей не е била католичка), измъчвана от угризения на съвестта, до болка предана на Дейвид. Представете си пък неговите чувства в нощта на въздушното нападение — сестра му е мъртва, а и Гордън Клоуд едва ли ще оживее — целият този охолен и сладък живот се изплъзва под носа му. И тогава се сеща за момичето — тя е на същата възраст, единственият оцелял човек в къщата освен него, изпаднала в безсъзнание. Несъмнено той вече е спал с нея и сигурно е смятал, че ще успее да я подчини на волята си. Умеел е да се оправя с жените — сдържано добави Поаро, без да поглежда към Лин, която пламна. — Такъв човек е той — никога не изпуска предоставения му шанс. Решава да я обяви за своя сестра. Момичето идва в съзнание и го вижда до леглото си. Той успява да я убеди и да я прилъже да приеме тази роля.
И представете си ужаса и смайването им, когато получават писмото от изнудвача. През цялото време се питах: „Нима Хънтър е човек, който така лесно би се оставил да го шантажират?“ Струваше ми се, че той всъщност не е сигурен дали човекът, който го изнудва, е Ъндърхей. Но по каква причина се е съмнявал? Розалийн Клоуд веднага би могла да му каже дали този мъж наистина е нейният съпруг. Защо е бързал да я изпрати в Лондон, без да ѝ даде възможност първо да зърне този човек? Обяснението е — не е посмял да рискува въпросният мъж да види Розалийн. Ако това е бил Ъндърхей, той не е трябвало да открие, че Розалийн Клоуд всъщност съвсем не е истинската Розалийн Клоуд. Имало е само един възможен изход. Да плати известна сума, с която да затвори устата на изнудвача, а после да изчезне отвъд океана, в Америка.
И тогава най-неочаквано някой убива непознатия изнудвач, а майор Портър го идентифицира като Ъндърхей. Едва ли някога в живота си Дейвид Хънтър е попадал толкова натясно! И още по-лошо, момичето започнало съвсем да се разстройва. С всеки изминал ден съвестта ѝ я измъчвала все по-силно. Появили се признаци на нервен срив. Рано или късно щяла да признае всичко, да разкрие измамата и да го изправи пред съда. Нещо повече, претенциите ѝ към него му дотягали все повече и повече. Бил е влюбен във вас, мис Марчмънт. И така, решил да зареже всичко. Айлийн е трябвало да умре. Заменил бромида с морфин в едно от прахчетата, предписани ѝ от доктор Клоуд, настоявал да ги взема всяка вечер и ѝ внушил, че членовете на фамилията Клоуд представляват сериозна заплаха за нея. Кой би заподозрял Дейвид Хънтър, след като смъртта на сестра му би означавала цялото състояние да премине отново в ръцете на роднините на Гордън Клоуд. Това бил неговият коз — липсата на мотив. Както вече споменах, този случай още от самото начало тръгна в погрешна посока.
Вратата се отвори и лейтенант Спенс нахълта в стаята.
Поаро рязко попита:
— Eh, bien?
Спенс отвърна: