Обикновено мелниците имали монополни права и били значителен източник на доходи… и на конфликти. Съдебни процеси, убийства и сражения придружавали непрестанно мелничарската дейност. И сегашният пример доказваше…
— И все пак — обади се Марек — виждам, че мелницата все още е в ръцете на лорд Оливър, понеже знамето му се вее на кулата и неговите стрелци стоят по бойниците.
— Оливър държи мелничния мост — каза монахът — тъй като мостът е близо до пътя за Ла Рок и който владее мелницата, владее и пътя. Ала Арно скоро ще му я отнеме.
— И ще ви я върне.
— Тъй е.
— А що ще стори манастирът на свой ред за Арно?
— Ще го благословим, разбира се — продължи монахът. Позамисли се и добави: — А и ще му платим добри парички.
Минаха през скрипториума, където на редица писалища монасите безмълвно преписваха ръкописи. Но за Марек цялата сцена изглеждаше някак объркана; вместо вглъбени песнопения над този труд звучаха крясъци и плясък на топка от манастирския двор. И въпреки старата цистерцианска неприязън към илюстрациите мнозина монаси усърдно рисуваха по ъглите и празните полета на ръкописите. Пред художниците имаше четки и каменни панички с различни бои. Някои от илюстрациите бяха наистина великолепни.
— Насам — каза монахът и ги поведе надолу по стълбище към малко слънчево дворче. В единия край Марек зърна да се приличат осем войници с цветовете на Арно. Забеляза, че те не са оставили мечовете си.
Монахът продължи към малка къщичка в края на двора, после отвори вратата. Чуха плисъка на течаща вода и видяха чешма с голямо каменно корито. Тук отекваха напевни молитви на латински. В средата на помещението двама монаси миеха белезникаво голо тяло, проснато върху маса.
— Фратер Марцелус — прошепна монахът и леко сведе глава. Очите на Марек се разшириха. Трябваха му няколко секунди, за да разбере какво, вижда. Брат Марсел бе мъртъв.
14:52:07
Реакцията им ги издаде. Монахът веднага разбра, че не знаят за смъртта на Марсел. Той се навъси, хвана Марек за ръката и попита:
— Защо сте дошли?
— Надявахме се да поговорим с брат Марсел.
— Той предаде Богу дух снощи.
— Как почина? — попита Марек.
— Не знаем. Ала както сами виждате, той беше стар.
— Работата ни с него бе крайно важна — каза Марек. — Може би, ако разрешите да видим личните му вещи…
— Той нямаше лични вещи.
— Но все някой дребен предмет…
— Той живееше простичко.
— Мога ли да погледна стаята му? — попита Марек.
— Съжалявам, не е възможно.
— Ще ви бъда извънмерно благодарен, ако…
— Брат Марсел живееше в мелницата. Стаята му е там от дълги години.
— А! — кимна Марек.
Мелницата бе в ръцете на Оливър. Не можеха да отидат там, поне засега.
— Но може би аз ще съм в състояние да ви помогна — добави монахът. — Кажете ми що за важна работа ви води насам.
Говореше небрежно, но Марек веднага стана предпазлив.
— Лични дела бяха — отвърна той. — Не мога да говоря за тях.
— Тук нямаме нищо лично — рече монахът, отстъпвайки лекичко към вратата. Марек имаше неприятното чувство, че се кани да вдигне тревога.
— Идваме по молба на магистър Едуардус.
— Магистър Едуардус! — Монахът мигновено се промени. Защо не го казахте по-рано? А вие какви сте на магистър Едуардус?
— Чираци негови сме.
— Воистина?
— Господ ни е свидетел.
— Защо не го казахте? Магистър Едуардус винаги е добре дошъл тук, понеже изпълняваше дело в услуга на игумена, когато го грабна Оливър.
— А!
— Елате с мен още сега — каза монахът. — Игуменът ще желае да ви види.
— Но ние…
— Игуменът ще го желае. Идвайте!
Когато излязоха отново на слънце, Марек забеляза колко войници в зелено и черно са се събрали по манастирските дворове. И тези войници не се мотаеха; чакаха напрегнати, готови за битка.
Къщичката на игумена бе малка, изработена от изящно изваяно дърво и разположена в един далечен ъгъл на манастира. Въведоха ги в малко преддверие с дървена ламперия по стените, където някакъв стар монах, прегърбен и дебел като жабок, седеше край затворена врата.
— Вътре ли е милорд игуменът?
— Право думаш, ала сега напътства покаянието на една грешница.
От съседната стая долетя ритмично скърцане.
— Колко време ще траят молитвите? — попита по-младият монах.
— Може да е доста — отвърна жабокът. — Не идва за пръв път. И греховете й се повтарят често.
— Желая да известиш на милорд игумена за тия достойни люде, тъй като носят вести за Едуардус де Джоунс.