Марек достигна първото колело; сграбчи спиците, извъртя се, стъпи върху едната лопата, издигна се с нея нагоре и изчезна от поглед.
Изглеждаше толкова лесно…
Кейт достигна второто колело, близо до средата на моста. Пъргава като котка, тя с лекота хвана издигащата се спица, но в следващия момент едва не я изпусна и напрегна сетни сили да се задържи. Все пак стъпи върху лопатата и приклекна.
Крис се носеше по наклонения улей и глухо пъшкаше от ударите в подводни камъни. Реката около него кипеше като в бързей, течението го носеше бясно към въртящото се колело.
Сега бе негов ред.
До колелото оставаше съвсем малко.
Докато най-близката спица излизаше от водата, Крис посегна към нея и сграбчи… студена и хлъзгава… ръката му се плъзна по водораслите… в пръстите му се впиха остри тресчици… Той сграбчи с другата ръка… отчаяно… спицата се издигаше… нямаше сили да я удържи… Пусна я, падна обратно в реката… посегна към следващата спица… изтърва я… изтърва я… и течението безмилостно го понесе напред, на светло, надолу по реката.
Не успя!
Проклятие.
Течението го тласкаше напред. Надалеч от моста, надалеч от другите. Беше сам.
09:25:12
Кейт подпря коляно върху лопатата на воденичното колело и усети как се издига над водата. После намести другото коляно и се сви, отивайки право нагоре. Озърна се през рамо тъкмо навреме, за да види как Крис продължава надолу по течението и главата му подскача сред слънчевите петна по водата. После колелото я издигна още по-наторе и тя се озова в мелницата.
Скочи на пода и приклекна в мрака. Дъските отдолу леко хлътнаха и тя усети мирис на гнило и влага. Намираше се в малка стаичка, зад нея бе колелото, а отдясно с пронизително скърцане се въртяха дървени зъбчатки. Зъбчатките бяха свързани с винт, който въртеше вертикалната ос. Оста изчезваше нагоре в тавана. Докато стоеше неподвижно и се ослушваше, Кейт усети как я плискат струйки вода. Но не чу нищо освен реката и скърцането на зъбчатките.
Отпред имаше ниска вратичка. Тя стисна кинжала и бавно я отвори.
Брашното се плъзгаше с тихо съскане по дървен улей откъм тавана и падаше в квадратен сандък на пода. В единия ъгъл бяха натрупани пълни чували. Из въздуха се носеше жълтеникав прах. Прах покриваше всички стени, пода и ъгловата стълбичка, която водеше към горния етаж. Кейт си спомни думите на Крис, че този прах е експлозивен, че едно пламъче може да хвърли цялата сграда във въздуха. И наистина никъде не видя нито свещи, нито свещници. Никакъв огън.
Тя предпазливо се промъкна към стълбичката. Едва когато я наближи, зърна двама мъже, проснати между чувалите с празни шишета от вино. Но двамата хъркаха мощно и не подаваха признаци на събуждане.
Кейт започна да се изкачва.
Мина край тежко гранитно колело, което шумно се въртеше върху друго под него. Зърното се спускаше по нещо като фуния и влизаше в дупка по средата на горното колело. Смляното брашно излизаше отстрани и през една дупка се сипеше към долния етаж.
В ъгъла видя Марек, приклекнал над неподвижното тяло на войник. Той вдигна пръст пред устните си и посочи вратата отдясно. Кейт чу гласове — войниците в караулката. Марек тихичко вдигна стълбата и заклещи вратата с нея.
Двамата заедно свалиха от войника меча, лъка и колчана със стрели. Мъртвото тяло бе тежко; оказа се изненадващо трудно да вземат оръжията. Стори й се, че това трая безкрайно дълго. Тя погледна лицето на войника — двудневна четина по брадата и възпалени, напукани устни. Очите му бяха кафяви, изцъклени.
Кейт подскочи от ужас, когато човекът изведнъж вдигна ръка към нея. После осъзна, че е закачила кожената му гривна с мокрия си ръкав. Издърпа го. Ръката тупна долу. Марек взе меча. На нея остави лъка и стрелите. На закачалка върху стената висяха няколко бели монашески раса. Марек навлече едното и подаде друго на Кейт.
После посочи наляво, към рампата за другата сграда. Двама войници в кафяво и сиво стояха там и преграждаха пътя.
Марек се огледа, зърна един тежък прът, използван за разбъркване на зърното, и го подаде на Кейт. В ъгъла видя няколко бутилки вино. Взе две, отвори вратата и каза нещо на окситански, размахвайки шишетата пред войниците. Те побързаха да се приближат. Марек бутна Кейт отстрани на вратата и изрече една дума:
— Силно.
Първият войник влезе, следван само на крачка от втория. Кейт замахна с тоягата към главата му и го удари толкова силно, че очакваше черепът му да се пропука. Но не стана така; човекът падна и веднага понечи да се изправи отново. Удари още два пъти. Този път той се просна по очи и не помръдна. Междувременно Марек бе строшил шишето в главата на другия войник и го риташе с всичка сила в корема. Човекът се бореше, вдигаше ръце да се защити, докато Кейт не стовари тоягата върху главата му. После престана да мърда.