— Съгласни сме, милорд — каза Крис.
— Англичаните не познават друг начин на живот, освен размирици и безконечни вражди. Непрестанно убиват кралете си; такъв е дивашкият им обичай. Нашите нормански братя ги покориха и се опитаха да насадят у тях цивилизовани нрави, ала, естествено, се провалиха. Варварството е вкоренено твърде дълбоко в саксонската кръв. Англичаните дирят наслада чрез унищожение, гибел и изтезания. Недоволни от схватките помежду си на своя окаян мразовит остров, те водят армиите си тук, на тая мирна и плодородна земя, за да съсипват кротките люде. Съгласни ли сте?
Кейт кимна и се поклони.
— Така и трябва — продължи Арно. — Жестокостта им е ненадмината. Знаете ли за предишния им крал, Едуард Втори? Знаете ли как решиха да го умъртвят с нажежено желязо? Да сторят туй на един крал! Нищо чудно, че към нашата страна проявяват още по-голяма диващина.
Той закрачи напред-назад. После пак се обърна към тях.
— Ами човекът, който пое подир него властта, Хю Деспенсър? Според английските нрави не след дълго и той трябваше да погине. Знаете ли как го убиха? Вързаха го за стълба на един площад, отсякоха му интимните части и ги изгориха пред него. И то преди да го обезглавят! Що ще речете? Charmant.
Той отново ги погледна в търсене на съгласие. Те пак кимнаха.
— А сегашният крал Едуард Трети научи един урок от предшествениците си — че не води ли постоянна война, рискува да загине от ръцете на собствените си поданици. Поради туй заедно с незаконния си син, Уелския принц, пренася своите варварски обичаи във Франция — страна, що не бе виждала дивашка война, докато не връхлетяха на наша земя техните конни орди да избиват мирните ни селяни, да изнасилват жените ни, да избиват добитъка, да съсипват реколтата, да унищожават градовете и занаятите ни. И за какво? За да бъде насочен към чужди страни техният кръвожаден английски дух. За да грабят богатства от една по-достойна държава. За да може всяка английска дама да сервира на гостите си във френски чинии. За да претендират, че са доблестни рицари, докато всъщност единствената им доблест е да посичат невинни деца.
Арно прекъсна речта си и ги стрелна с неспокоен, подозрителен поглед.
— И поради туй — добави той — не мога да разбера защо се присъединихте към онази английска свиня Оливър.
Крис бързо отвърна:
— Не е вярно, милорд.
— Аз не съм търпелив човек. Кажи правдата: вие подпомагате Оливър, понеже господарят ви е на негова служба.
— Не, милорд. Магистърът е задържан против своята воля.
— Задържан… против… — Арно раздразнено вдигна ръце. Кой ще ми обясни що говорят тия удавени негодяи?
Красивият рицар пристъпи към тях.
— Аз владея добре английски. — Той се обърна към Крис. Рекни го пак.
Крис помълча и се замисли.
— Магистър Едуардус…
— Да…
— … е затворник.
— За-твор-ник! — Красивият рицар се навъси с недоумение. После повтори с английски акцент: — За-туор-нийк?
Крис имаше чувството, че рицарят не е чак толкова добре с английския, колкото си мисли. Реши отново да опита латинския си, макар да знаеше, че е оскъден и архаичен.
— Est in carcere… captus… heri captus est de coenobio sanctae Marine.
Надяваше се това да означава: „Беше заловен вчера в «Света майка».“
Рицарят вдигна вежди.
— Invited (Против волята си?)
— Тъй е, милорд.
Арно бързо се завъртя и втренчи поглед в лицата им. После изрече с глух, заплашителен глас:
— Sed vos non capti estis. Nonne! (Ала вие не бяхте заловени?)
Крис пак помълча.
— Не, не, милорд — бързо каза Крис. — Ъъъ, избягахме. Ъъъ, ef… effugi… i… imus. Effugimus.
Това ли беше подходящата дума? От напрежение го обля пот. Очевидно думата свърши работа, защото красивият рицар кимна.
— Казват, че са избягали.
— Избягали? — намеси се тутакси Арно. — Откъде?
— Ех Castelgard heri… — отговори Крис.
— Избягали сте от Кастелгард вчера?
— Etiam, mi domine. (Да, милорд.)
Арно се вторачи в него и дълго мълча. Горе сложиха примки върху вратовете на пленниците и ги блъснаха от балкона. Падането не строши вратовете им и те увиснаха, като хъркаха и се гърчеха, умирайки бавно.
Арно погледна нагоре, сякаш се дразнеше, че го прекъсват предсмъртните им хрипове.
— Има още въжета — каза той. Отново погледна Крис. — Ще изкопча истината от вас.
— Истината говорим, милорд — рече Крис.
Арно рязко се завъртя.
— Говорихте ли с монаха Марсел, преди да умре?
— Марсел? — Крис старателно се престори на смаян. — Марсел ли, милорд?
— Да, да. Марсел. Cognovistine fratrem Marcellum! (Познавате ли брат Марсел?)
— Не, милорд.
— Transitum ad Roccam cognitum habesne!
Този път Крис нямаше нужда да изчаква превода: знаете ли прохода за Ла Рок?