— Тогава ще проследим онези двама, за да видим накъде отиват. — Арно кимна към Марек. — Раймондо, намери кон за този клетник. И докато ги следвате, осигури му за охрана двамина от най-добрите си chevaliers.
Красивият рицар се поклони.
— Милорд, ако благоволите, ще го придружа лично.
— Стори го — съгласи се Арно, — тъй като все още не е изключено в цялата работа да се спотайва капан.
И той хвърли на рицаря многозначителен поглед.
Междувременно лейди Клеър бе пристъпила до Марек и сърдечно стискаше ръката му. Той усети нещо прохладно между пръстите й. Осъзна, че това е миниатюрна кама, не по-дълга от десет сантиметра.
— Милейди, дълбоко съм ви задължен — каза Марек.
— Тогава не забравяйте да се отплатите, рицарю — отвърна тя, като го гледаше право в очите.
— Ще се отплатя, Господ ми е свидетел. Той пъхна камата под дрехите си.
— А аз ще се моля Богу за вас, рицарю — каза Клеър. Повдигна се на пръсти да го целуне целомъдрено по бузата и прошепна: — Придружителят ви се нарича Раймондо де Нарбон. Обича да реже гърла. Когато узнае тайната, погрижете се да не заколи вас или приятелите ви.
Тя отстъпи назад с усмивка.
— Милейди, вие сте прекалено великодушна — каза Марек. Ще запомня любезните ви благопожелания.
— Добри ми рицарю, нека Бог ви води по верни пътеки.
— Лейди, вие винаги ще сте в моите мисли.
— Добри ми сър, пожелавам…
— Стига, стига — прекъсна я с досада Арно и се обърна към Раймондо. — Тръгвайте веднага, Раймондо, понеже от тия изблици на чувства почва да ми призлява.
— Да, милорд.
Красивият рицар се поклони. После изведе Марек навън в ясния ден.
07:34:49
— Ще ви кажа какъв е проблемът, по дяволите! — изрече Робърт Донигър, гледайки яростно посетителите. — Проблемът е да съживим миналото. Да го превърнем в реалност.
Двама млади мъже и една млада жена седяха на дивана в небрежни пози. Бяха облечени изцяло в черно и носеха от онези стегнати в раменете сака, които изглеждат тъй, сякаш са се свили при пране. Мъжете имаха дълги коси, жената бе подстригана съвсем късо. Даян Крамър разчиташе на тези трима по всички въпроси, свързани с медиите. Но Донигър забеляза, че днес Даян седи насреща им, сякаш неусетно се разграничава от тях. Зачуди се дали вече е видяла техния материал.
Тази мисъл раздразни Донигър. По принцип не обичаше журналистите. А днес за втори път се срещаше с тая пасмина. Сутринта бе имал разговор с тъпанарите от отдел „Връзки с обществеността“, сега трябваше да търпи и тия гадняри.
— Проблемът е там — каза той, — че трийсет души ще дойдат утре да чуят моето изложение. Озаглавено е „Обещанието на миналото“, а нямам зрелищен материал, с който да ги впечатля.
— Разбрано — обади се един от мъжете. — Точно оттам започваме, мистър Донигър. Клиентът иска да съживи миналото. Такава цел си поставихме. С помощта на мис Крамър помолихме вашите наблюдатели да ни осигурят пробни видеозаписи. И вярваме, че събраният материал притежава убедителност…
— Да го видим — отсече Донигър.
— Да, сър. Може би ако намалим осветлението…
— Не пипайте осветлението.
— Да, мистър Донигър.
Върху големия екран на стената припламна синкава светлина. Докато чакаха образа, младият мъж каза:
— Харесваме първия запис, защото отразява знаменито историческо събитие, траяло само две минути от началото до края. Както знаете, повечето исторически събития са се развивали твърде бавно, особено за съвременния зрител. Това обаче е бързо. За жалост, станало е в дъждовен ден.
На екрана се появи мрачен, сив пейзаж с надвиснали облаци. Камерата се завъртя и обхвана някакво обществено събитие, заснето над главите на многолюдна тълпа. Един висок мъж се изкачваше върху простичка платформа от голи дъски.
— Какво е това? Обесване ли?
— Не — каза младежът. — Това е Ейбрахам Линкълн. Готви се да произнесе своята реч в Гетисбърг.
— Тъй ли? Божичко, ужасно изглежда. Прилича на труп. Дрехите му са смачкани. Ръцете му стърчат от ръкавите.
— Да, сър, но…
— Това ли е неговият глас? Ами че той е писклив.
— Да, мистър Донигър, досега никой не бе чувал мистър Линкълн, но това наистина е неговият…
— Да не сте се побъркали, скапаняци?
— Не, мистър Донигър…
— О, за Бога, не мога да използвам това — каза Донигър. Никой няма да слуша как Ейбрахам Линкълн цвърчи като канарче. Какво друго имате?
— Веднага, мистър Донигър. — Младият мъж спокойно зареди нова касета. — За втория запис избрахме друг подход. Искахме да предложим зрелище, но в същото време и знаменито историческо събитие, за което всички да знаят. И тъй, ето Коледа на 1778 г. Край река Делауеър, където…