Той се обърна към влизащата Даян Крамър.
— Има проблеми в транзитната зала. Изглежда, че експлозията е повредила оцелелите водни щитове. Гордън направи компютърна симулация, според която четири щита ще се спукат, когато ги напълним с вода.
— Даян, това са пълни глупости — отсече Донигър, подръпвайки вратовръзката си. — Да не искаш да кажеш, че могат да се върнат без щитовете?
— Да.
— Не можем да поемем такъв риск.
— Нещата са по-сложни…
— Не са — каза Донигър. — Не можем да поемем риска. Бих предпочел изобщо да не се върнат, отколкото да пристигнат със сериозни увреждания.
— Но…
— Какво? Щом Гордън е направил компютърна симулация, защо продължава?
— Не вярва на компютъра. Казва, че данните са събрани набързо, и според него прехвърлянето щяло да успее.
Донигър поклати глава.
— Не можем да рискуваме. Не бива да се връщат без щитове. Това е.
Даян помълча, прехапа устни.
— Боб, мисля, че…
— Хей — рече той. — Май почна да забравяш. Нали ти не искаше да пуснеш Стърн заради риска от транскрипционни грешки? Сега пък искаш да върнеш цялата група без щитове. Не, Даян.
— Добре — съгласи се неуверено тя. — Ще ида да поговоря с…
— Не. Никакви разговори. Дръпни шалтера, ако трябва. Но не позволявай онези хора да се завърнат. Прав съм, и ти го знаеш.
— Какво? — възкликна Гордън в контролната кабина.
— Не могат да се завърнат. В никакъв случай.
Боб беше категоричен.
— Но те трябва да се върнат — каза Дейвид Стърн. — Длъжни сте да им разрешите.
— Не, не сме — отвърна Даян.
— Но…
Даян се обърна към Гордън.
— Джон, той виждал ли е Уелси? Показа ли му го?
— Кой е Уелси?
— Котарак — отговори Гордън.
— Уелси е разцепен — обясни Даян. — Той беше едно от първите опитни животни, които изпратихме в миналото. Преди да знаем, че трябва да използваме водни щитове. И е разцепен много зле.
— Разцепен?
Даян отново се завъртя към Гордън.
— Нищо ли не си му казал?
— Казах му, разбира се. — Гордън погледна Стърн. — Разцепен означава, че има много сериозни транскрипционни грешки… Но това беше преди години, Даян. Тогава имахме и проблеми с компютрите.
— Покажи му — предложи Даян Крамър. — Да видим дали пак ще настоява да върне приятелите си. Но основното е, че Боб взе решение и отказва категорично. Ако нямаме сигурни щитове, никой не бива да се завърне. Независимо от обстоятелствата.
Откъм таблото един техник се обади:
— Имаме полеви скок.
Всички се скупчиха около монитора, осеян с трептящи вълни и пикове.
— Колко остава до завръщането им? — попита Стърн.
— Ако се съди по сигнала, около час.
— Можете ли да кажете колко души…
— Не още, но… повече от един. Може би четирима или петима.
— Значи всички — каза Гордън. — Трябва да са открили професора и сега се прибират. Направиха, каквото им поръчахме и се връщат.
Той се обърна към Даян Крамър.
— Съжалявам — допълни тя. — Без щитове никой няма да се завърне. Точка.
01:01:52
Приклекнала край отвора, Кейт бавно се изправи. Стоеше в тясно пространство — малко повече от метър, между високи каменни стени. През отвор отляво нахлуваше светлината на огън. В жълтите му лъчи тя различи врата точно пред себе си. Зад нея каменно стълбище се изкачваше стръмно към тавана на височина около десет метра.