Беше в капан.
Не можеше да продължи, защото гредата свършваше до стената. Не можеше да се върне назад, защото там я чакаше Гай. И не можеше да се прехвърли на следващата напречна греда, защото до нея имаше метър и половина.
Твърде далече за скок. Всъщност не чак толкова, но опасно. Особено без предпазно въже.
Тя се озърна и видя сър Гай да върви по гредата към нея, балансирайки с меча в ръката си. Знаеше, че няма къде да бяга.
Не й оставаше избор. Тя погледна следващата греда. Трябваше да го направи. Проблемът бе дали ще има достатъчно височина. За да стигне отсреща, трябваше да подскочи нагоре.
Гай се промъкваше покрай кръстосаните греди. Оставаха му броени секунди. Кейт приклекна, пое си дъх, напрегна мускули … и с мощен тласък на краката отхвърли тялото си във въздуха.
Крис се изкатери през отвора. Надникна през огъня и видя, че всички в залата гледат тавана. Знаеше, че Кейт е горе, но с нищо не можеше да й помогне. Тръгна право към страничната врата и се опита да я отвори. Когато тя не поддаде, той блъсна с всичка сила и усети, че се открехва. Натисна отново; вратата изскърца и се отвори.
Излезе на вътрешния крепостен двор. Навсякъде тичаха войници. Една пристройка гореше, пламтяха и дървените галерии покрай върха на стената. Насред двора също подскачаха буйни пламъци. В този хаос никой не му обърна внимание.
— Андре! — произнесе той. — Чуваш ли ме? Пращене. Тишина.
И после гласът на Андре отговори:
— Да.
— Андре! Къде си?
— При професора.
— Къде? — повтори Крис.
— В арсенала.
— Къде е това?
00:59:20
В лабораторния склад имаше двайсетина клетки с животни предимно котки, морски свинчета и мишки. Миришеше на козина и изпражнения. Докато вървяха между клетките, Гордън каза:
— Държим разцепените животни настрани от другите. Налага се.
Стърн видя три клетки до стената в дъното. Решетките им бяха дебели. Гордън пристъпи към първата, където лежеше малка, плътно свита топка от козина. Това бе бледосив персийски котарак. Изглеждаше заспал.
— Уелси — кимна към клетката Гордън.
Котаракът имаше съвсем нормален вид. Дишаше леко и бавно. Стърн виждаше половината от муцуната му сред пухкавата козина. Лапите бяха тъмни. Приведе се напред, но Гордън го спря.
— Не се приближавай.
После Гордън почука с пръчка по решетките.
Окото на котарака се разтвори. Не лениво и бавно — отвори се мигновено, изпълнено с напрежение. Самият котарак не помръдна. Движеше се само окото му.
Гордън отново почука.
Котаракът изсъска яростно и се хвърли към решетките с широко разтворени челюсти. Блъсна се, отскочи, нападна отново… и пак, и пак — неуморно, без да спира, със злобно ръмжене и съскане.
Стърн гледаше с ужас.
Муцуната на животното бе ужасно обезобразена. Едната страна изглеждаше нормална, но другата се намираше по-ниско. Окото, ноздрата, всичко бе изместено надолу покрай централната линия, разделяща муцуната на две половини. Значи, затова го наричат „разцепване“, помисли си Стърн.
Но най-страшното бе в задната част на муцуната, която не видя отначало заради бесните скокове на животното. Едва сега забеляза, че зад безформеното ухо има трето око — по-малко и оформено само отчасти. А под това око розовееше частица от нос и стърчеше парче от челюст, издадено като тумор. Няколко бели зъба се подаваха през козината, макар че нямаше уста.
Транскрипционни грешки. Сега разбираше какво означава това.
Котаракът продължаваше да се блъска в решетките; по муцуната му протече кръв.
— Ще продължи така, докато си тръгнем — каза Гордън.
— Тогава да си вървим — отвърна Стърн.
Отдалечиха се мълчаливо. След малко Гордън каза:
— Не е само това, което виждаш. Има и промени в съзнанието. Тях забелязахме най-напред у разцепения човек.
— Онзи, за когото ми разказа, че останал в миналото?
— Да — кимна Гордън. — Декард. Роб Декард. Той беше един от морските пехотинци. Много преди да се появят физически изменения, усетихме промяна в психиката му. Но едва по-късно разбрахме, че това се дължи на транскрипционни грешки.
— Какви бяха промените?
— Отначало Роб беше веселяк и много добър спортист. Имаше склонност към езиците. Стигаше му да пийне една бира с някой чужденец, и почваше да разбира езика. Нали знаеш — тук дума, там изречение. Но от самото начало говореше с идеален акцент. След няколко седмици езикът му ставаше като майчин. От морската пехота бяха го пратили в езикова школа. Но постепенно уврежданията се натрупваха и Роб стана мрачен. После зъл. Много зъл.