Той взе радиостанцията и започна да дава нареждания на техниците в транзитната зала.
Стърн гледаше на екрана как работниците влачат тежки маркучи към първия резервоар. Други се изкатериха по стълби да ги наместят.
— Мисля, че този е най-стабилен — каза Гордън. — Поне ще можем…
Стърн скочи на крака.
— Не! Не го правете.
— Какво?
— Недейте да пълните резервоарите. Даян Крамър се вторачи в него.
— Защо? Какво може…
— Не го правете! — изкрещя Стърн. На екрана техниците вече прикрепваха маркучите. — Кажете им да спрат! Никаква вода в резервоара! Нито капка!
Гордън даде заповед по радиото. Техниците се озърнаха изненадано, но спряха работата и оставиха маркучите на пода.
— Дейвид — тихо каза Гордън, — мисля, че ще трябва…
— Не — настоя Стърн. — Няма да пълним резервоарите.
— Защо?
— Защото лепилото няма да хване.
— Лепилото ли?
— Да — каза той. — Знам как да подсилим резервоарите.
— Знаеш ли? — намеси се Даян. — Как?
Гордън се обърна към техниците.
— Колко време остава?
— Трийсет и пет минути.
Гордън се завъртя към Стърн.
— Само трийсет и пет минути, Дейвид. Няма време да сторим каквото и да било.
— Има — рече Стърн. — Има достатъчно време. Ако си скъсаме задниците от бързане.
00:33:09
Кейт слезе в централния двор на Ла Рок, където бе видяла Крис за последен път. Но от него нямаше и следа.
— Крис?
Не чу отговор.
А плочката е у него, помисли си тя.
Наоколо се валяха горящи тела. Кейт тичешком ги обиколи да провери дали Крис не е между тях.
Видя Раймондо, който леко кимна и размаха ръка… после потрепера. За миг Кейт помисли, че е от вълните нажежен въздух, но сетне Раймондо се завъртя с кървава рана в хълбока. Един мъж зад него размахваше меча си, сечеше, кълцаше упорито Раймондо по ръката, рамото, гърдите, крака. Всяка рана беше дълбока, но не смъртоносна. Облян в кръв, Раймондо залитна назад. Мъжът продължаваше да сече. Раймондо падна на колене. Над него противникът удряше неуморно. Раймондо рухна по гръб и сега мечът се вряза диагонално в лицето, устните и носа, разхвърляйки късчета плът. Пламъците закриваха лицето на нападателя, но Кейт го чуваше да повтаря при всеки удар:
— Копеле, копеле, копеле!
Осъзна, че говори английски. После разбра кой е. Нападателят беше Дьо Кер.
Крис следваше Арно все по-навътре в подземията. Гласовете кънтяха нейде отпред. Сега Арно се движеше по-предпазливо, покрай стените. Най-сетне надникнаха в следващата зала, сред която тъмнееше широк кладенец. Над кладенеца висеше верига с тежка метална клетка. Професорът стоеше зад решетките с безизразно лице, докато двама войници въртяха желязното колело на лебедката. Марек стоеше с вързани ръце до отсрещната стена, пазен от двама войници.
Край кладенеца лорд Оливър гледаше с усмивка слизащата клетка. Той отпи вино от златна чаша и избърса устни.
— Дадох ви обещание, магистре, и ще го изпълня — каза Оливър, след това се обърна към войниците. — По-бавно, по-бавно.
Арно се втренчи в Оливър, изръмжа като разярено куче и изтегли меча. После прошепна на Крис:
— Оливър е мой. Можеш да избиеш останалите.
Останалите ли? В залата имаше четирима войници. Но Крис нямаше време да възрази, защото Арно се хвърли напред с яростен вик:
— Оливърррр!
Все още с чаша в ръката, Оливър се обърна.
— Тъй значи — изсумтя презрително той. — Прасето идва. Захвърли чашата и изтегли меча. След миг схватката пламна.
Крис тичаше към войниците до колелото, макар че нямаше представа какво да прави; войниците до Марек надигнаха мечовете. Оливър и Арно се биеха свирепо, разменяйки ругатни и проклятия сред звъна на оръжия.
Всичко ставаше много бързо. Марек препъна единия войник до себе си и го намушка със съвсем мъничък нож. Другият се завъртя и Марек го ритна с все сила. Войникът отхвръкна назад и повали двамата край лебедката.
Освободената верига бързо затрака надолу. Имаше някакви зъбчати колела, но сега те тракаха много по-шумно. Крис видя как клетката с професора отмина ръба и изчезна под земята.
Вече бе стигнал до първия войник, който стоеше с гръб към него. Войникът понечи да се обърне. Крис замахна и го нарани. Замахна още веднъж; войникът падна.
Оставаха само двама войници. Все още с вързани ръце, Марек отстъпваше пред единия, отскачайки от свистящия меч. Вторият войник стоеше до лебедката. Стискаше меча, готов за бой. Крис замахна; онзи с лекота отби удара. В този момент отстъпващият Марек се блъсна в него. За миг войникът извърна глава.
— Сега! — изкрещя Марек.
Крис тласна върха на меча право напред. Войникът се свлече на пода.