На екрана зад него се появи диаграма.
— Според нас всеки обект ще носи над два милиарда долара на година заедно със сувенирите и продажбите. Преценяваме, че през второто десетилетие на новия век общата годишна печалба на компанията ще надхвърли сто милиарда. Ето ви причина да се присъедините към нас. Другата причина обаче е по-важна. Под маската на туризма ние всъщност изграждаме един нов интелектуален монопол. Такива монополи съществуват например в компютърната област. Но не и в историята. А историята е най-могъщият интелектуален лост на обществото. Нека бъдем наясно. Историята не е безпристрастен запис на мъртви събития. Нито пък детска площадка, където кабинетни учени да си играят на скучни спорове. Целта на историята е да обясни настоящето — да ни каже защо околният свят е точно такъв. Историята ни казва кое е важно в нашия свят и как се е появило. Тя ни казва защо да ценим едно или друго. И ни казва кое да захвърлим или пренебрегнем. Това е истинска власт — дълбоко вкоренена власт. Властта да оформим цяло едно общество. Бъдещето принадлежи на миналото — на онзи, който контролира миналото. До днес подобен контрол бе невъзможен. Сега е реалност. Ние от Ай Ти Си искаме да помогнем на своите клиенти да дооформят света, в които живеем, работим и консумираме заедно. И вярвам, че за това ще получим вашата пълна и всеотдайна подкрепа.
Нямаше аплодисменти, само мълчание и слисани погледи. Така ставаше винаги. Трябваше им време, за да осъзнаят какво са чули.
— Благодаря за вниманието — каза Донигър и с широка крачка напусна сцената.
— Дано да е важно — обади се Донигър. — Мразя да прекъсвам делови срещи.
— Много е важно — уточни Гордън.
Двамата вървяха по коридора към транзитната зала.
— Върнаха ли се?
— Да. Монтирахме щитовете и трима от групата се завърнаха.
— Кога?
— Преди около петнайсет минути.
— И?
— Много са преживели. Единият е ранен доста зле и трябва да го откараме в болница. Другите двама са добре.
— Е? Какъв е проблемът?
Минаха през една врата.
— Те искат да знаят защо не сме им обяснили плановете на Ай Ти Си — каза Гордън.
— Защото не е тяхна работа — тросна се Донигър.
— Те рискуваха живота си…
— Сами го поискаха.
— Но те…
— О, майната им — ядоса се Донигър. — Каква е тая внезапна загриженост? На кого му пука? Та те са някакви си историци така или иначе, всички ще останат без работа, освен, ако аз ги наема.
Гордън не отговори. Гледаше нещо през рамото му. Донигър бавно се завъртя.
Джонстън стоеше зад него; и момичето, което сега бе със съвсем къса прическа; и единият от мъжете. Бяха мръсни, дрипави и опръскани с кръв. Екранът до тях показваше аудиторията. Сцената беше пуста, гостите напускаха залата. Но тия трима навярно бяха чули речта или поне част от нея.