Выбрать главу

— Бил е на петдесет и четири — каза Крис.

Джонстън разчисти цялата плоча. Видяха герба на Марек изправен английски лъв върху фон с френски лилии. Над герба имаше надпис на френски.

Елси каза:

— Родовият му девиз напомнял този на Ричард Лъвското сърце и бил изписан над герба: Mes compagnons cuij’aimoie et cui j’aim… Me di, chanson. — Тя помълча. — Приятели, които обичах и още обичам. Разкажи им, песен моя.

— Мислиш ли, че е бил щастлив? — попита Крис.

— Да — каза Джонстън.

Но си мислеше, че колкото и да е харесвал този свят, Марек никога не би могъл да го нарече свой. Не напълно. Навярно се е чувствал като чужденец, откъснат от своя корен, дошъл от другаде.

Вятърът стенеше. По плочите шумоляха листа. Въздухът бе студен и влажен. Четиримата стояха мълчаливо.

— Питам се дали си е спомнял за нас — каза Крис, гледайки каменното лице. — Дали сме му липсвали.

— Естествено — отвърна Джонстън. — Ти не си ли спомняш за него?

Крис кимна. Кейт подсмръкна и посегна за кърпичка.

— И аз — каза Джонстън.

Излязоха. Тръгнаха надолу по склона към колата. Дъждът бе спрял съвсем, но облаците надвисваха все тъй тъмни и тежки над далечните хълмове.

Информация за текста

© 1999 Майкъл Крайтън

© 2000 Любомир Николов, превод от английски

Michael Crichton

Timeline, 1999

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Публикация:

Превод: Любомир Николов

Художник: Веселин Цаков

Издателство „Хемус груп“ ООД, 2000

ISBN 954-758-001-9

Alfred A. Knopf, New York, 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5532]

Последна редакция: 2009-02-21 18:14:03