А през 1998 година квантовата телепортация бе демонстрирана в три световни лаборатории — в Инсбрук, Рим и Калифорнийския технологичен институт. Физикът Джеф Кимбъл, ръководител на калифорнийския екип, заяви, че квантовата телепортация може да бъде приложена върху плътни предмети: „Квантовото състояние на един обект може да бъде пренесено върху друг обект… Смятаме, че знаем как да го направим.“ Кимбъл не си позволи да намекне, че могат да телепортират човешки същества, но предположи, че някои могат да опитат с бактерия.
Тези квантови куриози, влизащи в сблъсък с логиката и здравия разум, не привлякоха вниманието на широката публика, но и това ще се случи. Според някои преценки през първите десетилетия на новия век повечето световни физици ще работят в една или друга област на квантовата технология.
Поради всичко това не е учудващо, че в средата на деветдесетте години няколко корпорации предприеха квантови изследвания. Компанията „Квантови устройства «Фуджицу»“ бе основана през 1991 година. През 1993 година Ай Би Ем създаде квантов изследователски екип под ръководството на пионера Чарлс Бенет. По същия път тръгнаха Ай Ти Ти и други компании, а също така университети като Калифорнийския технологичен институт и държавни изследователски организации като Лос Аламос. Същото стори и една изследователска компания от Ню Мексико, наречена Ай Ти Си (ITC). Разположена само на един час път с кола от Лос Аламос, тя постигна удивителни успехи още в началото на десетилетието. Днес вече е ясно, че Ай Ти Си бе първата компания, намерила реално практическо приложение на напредналата квантова технология през 1998 година.
Поглеждайки назад, виждаме, че Ай Ти Си излезе начело в тази изумителна нова технология благодарение на поредица от странни обстоятелства… и на значителен късмет. Макар че според компанията нейните открития бяха изключително благотворни, така наречената „спасителна експедиция“ твърде ясно разкри опасностите. Двама души загинаха, трети изчезна, а четвърти бе тежко ранен. Тъй че, що се отнася до младите студенти, които предприеха експедицията, тази нова квантова технология, предвестник на двайсет и първия век, далеч не бе благотворна.
КОРАСОН
„Всеки, който не е потресен от квантовата теория, просто не я разбира.“
„Никой не разбира квантовата теория.“
Типичен епизод на частни военни действия е случаят през 1357 година. Сър Оливър дьо Ван, английски рицар с благороден и дързък характер, превзел градовете Кастелгард и Ла Рок край река Дордона. Според всички свидетелства този „владетел назаем“ управлявал достойно и честно и бил обичан от хората. През април в земите на сър Оливър нахлул безчинстващ отряд от две хиляди brigandes, тоест рицари-разбойници, под командването на Арно дьо Сервол, разпопен монах, известен с прозвището Протосингела. След като изгорил Кастелгард до основи, Сервол разрушил близкия манастир „Света майка“, като изклал монасите и унищожил знаменитата воденица на река Дордона. След това Сервол преследвал сър Оливър до крепостта Ла Рок, където пламнала страшна битка.
Оливър отбранявал замъка умело и дръзко. Съвременниците приписват успехите му на неговия военен съветник Едуардус де Джоунс. Малко е известно за този човек, около когото се е създала истинска мерлиновска митология — разказват, че той можел да изчезва сред блясък на мълния. Летописецът Одрийм свидетелства, че Джоунс идвал от Оксфорд, но други източници твърдят, че бил от Милано. Тъй като пътувал с група млади чираци, той най-вероятно е бил странстващ експерт, готов да помогне на всекиго срещу заплащане. Добре познавал барута и артилерията — една нова технология за онова време…
В крайна сметка Оливър загубил своя непристъпен замък, когато един шпионин пропуснал войниците на Протосингела през таен проход. Подобни предателства са типични за заплетените интриги на онова време.
Изобщо не биваше да тръгва по този пряк път.
Дан Бейкър болезнено примижаваше при всяко подскачане на новия мерцедес S 500 по черния път, навлизащ все по-навътре в резервата на индианците навахо в Северна Аризона. Пейзажът наоколо постепенно се превръщаше в същинска пустиня — далечни червеникави плата на изток, равна пустош на запад. Преди половин час бяха отминали някакво село — прашни къщурки, църква и малко училище, сгушени под отвесна скална стена, — но оттогава насам не бяха зърнали нищо, дори порутена ограда. Само безжизнена червена пустиня. Кола не бяха срещали от цял час. Отминаваше пладне, слънцето грееше свирепо в зенита. Бейкър, четирийсетгодишен строителен предприемач от Финикс, усещаше първите пристъпи на безпокойство. Най-вече, защото жена му, архитект по професия, спадаше към онези артистични натури, които нямат практически усет за такива прости неща като бензин и вода. Резервоарът беше пълен наполовина. А двигателят започваше за прегрява.